Ейджи Йошикава - Тайко

— До време Имагава се присмиваха на Нобунага и се носеха слухове, че е само разглезен и глупав хлапак.

— У него няма нищо от глупака — заяви Джиншичи.

— От отдавна си мисля, че са само злостни клюки. Когато обаче господарят Йошимото говори за Нобунага, той им вярва и въобще не вижда в него заплаха.

— Бойният дух на хората в Овари е съвършено различен отпреди няколко години.

— Кои са неговите добри служители? — попита Иеясу.

— Хирате Накацукаса е мъртъв, но там има доста способни мъже като Шибата Кацуие, Хаяши Садо, Икеда Шоню, Сакума Дайгаку и Мори Йошинари. Съвсем наскоро при него е дошъл един изключителен мъж на име Киношита Токичиро. Заема много нисък пост, но по някаква причина името му все е на устата на хората в града.

— А как се отнасят хората към Нобунага?

— Това е най-необичайното. Често се среща владетелят на една област да се посвети на управлението на народа си. А народът като правило се покорява на своя господар. В Овари обаче е по-различно.

— Как така?

Джиншичи се замисли за малко.

— Как да се изразя? Той не прави нищо особено необичайно, но докато Нобунага е там, хората са уверени в бъдещето… и макар и да знаят, че Овари е малка, бедна област с безпаричен господар, странното е, че също като хора от могъща област не се боят от война и не се тревожат за това, което идва.

— Хм. Питам се защо ли?

— Може би заради самия Нобунага. Казва им какво става днес и какво ще се случи утре и поставя целите, за които всички работят.

Вътре в себе си, без да има намерение да го прави, Джиншичи сравняваше двадесет и пет годишния Нобунага със седемнадесетгодишния Иеясу. В някои отношения Иеясу бе доста по-зрял — у него нямаше нищо детско. И двамата мъже бяха израснали при трудни условия, но помежду им всъщност не можеше да става сравнение. Бяха предали Иеясу петгодишен на враговете и жестокостта на света го бе направила студен до мозъка на костите.

Малката лодка отнесе Джиншичи и Иеясу надолу към средата на реката, а в тайния разговор времето минаваше. Щом свършиха да приказват, Джиншичи отново ги откара към брега.

После бързо нарами кошницата си и вдигна тоягата. На сбогуване с Иеясу каза:

— Ще предам на служителите ви каквото казахте. Има ли още нещо, господарю?

Иеясу стоеше на брега и веднага се разтревожи да не бъде видян.

— Нищо, освен това. Тръгвай бързо. — Докато отпращаше Джиншичи с кимване, той внезапно добави: — Кажи им, че съм добре — не съм боледувал нито веднъж.

После се върна сам в жилището си.

Прислужниците на съпругата му го търсеха навсякъде и щом видяха да се връща от брега на реката, един от тях каза:

— Нейна милост ви чака разтревожена и на няколко пъти ни праща да ви потърсим. Много се притеснява за вас, господарю.

— Така ли? — отвърна Иеясу. — Успокойте я и й кажете, че веднага идвам.

После отиде в своята стая. Щом седна, завари да го чака друг един служител — Сакакибара Хейшичи.

— По брега на реката ли се разхождахте?

— Да… просто да убия времето. Какво има?

— Идва вестоносец.

— От кого?

Без да отговори, Хейшичи му подаде писмо. Беше от Сесай. Преди да разреже плика, Иеясу с почит го вдигна към челото си. Сесай бе един монах от ордена Дзен, нещо като военен съветник на рода Имагава. За Иеясу той беше учителят, от когото бе получил напътствия както в изучаването на книгите, така и в бойните изкуства. Писмото бе кратко:

Тази вечер Негово Височество и гостите му ще слушат обичайната беседа. Ще ви чакам при Северозападната порта на Двореца.

Това беше всичко. Думата „обичайна“ обаче бе таен знак, добре познат на Иеясу. Тя означаваше, че Йошимото се среща със своите военачалници, за да обсъдят похода към столицата.

— Къде е вестоносецът?

— Вече си тръгна. Ще отидете ли в Двореца, господарю?

— Да — отвърна замислен Иеясу.

— Мисля, че господарят Йошимото всеки миг ще обяви своя поход към столицата.

Хейшичи неволно бе подслушал важния военен съвет, където този въпрос беше засяган на няколко пъти. Вгледа се внимателно в лицето на Иеясу. Онзи промълви някакъв отговор, сякаш това не го занимава.

Преценката на рода Имагава за силата на Овари и Нобунага бе много по-различна от това, което доложи Джиншичи. Йошимото възнамеряваше да поведе към столицата огромна войска, съставена от отряди на областите Суруга, Тотоми и Микава и очакваше в Овари да срещнат съпротива.

— Ако настъпим с голяма войска, Нобунага ще се предаде без кръвопролитие.