Ейджи Йошикава - Мусаши

Здесь есть возможность читать онлайн «Ейджи Йошикава - Мусаши» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мусаши: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мусаши»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Миямото Мусаши е израснал през епохата, когато Япония започва да се възстановява след десетилетни междуособици. Подмамен от надеждата да стане самурай, той участва в битката при Секигахара през 1600 г. Опомня се ранен и замаян на бойното поле сред хилядите трупове и умиращи. По пътя към дома си извършва необмислена постъпка, която го превръща в беглец. Пленява го дзенски монах.
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.

Мусаши — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мусаши», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Разбирам, че хората в селото не обичат особено Такедзо.

— Не го обичат ли? Смешно. Та вие не сте виждали такъв негодник! Не можете да си представите какви грижи имаме у дома, откакто моят син тръгна с него.

— Синът ви изглежда е паднал при Секигахара. Съ…

— Матахачи! Мъртъв?

— Ами, всъщност не съм съвсем сигурен, но може би при вашата скръб ще бъде утешително да знаете, че аз ще направя всичко възможно, за да ви помогна да си отмъстите.

Осуги огледа мъжа с недоверие.

— Кой сте всъщност вие?

— Служа във войската на Токугава. След битката нашето поделение бе пратено в крепостта Химеджи. По заповед на господаря сега охраняваме границата с областта Харима и проверяваме всеки, който я пресича.

— Този Такедзо, от къщата там — продължи самураят, като посочи към дома, — успя да се промъкне между постовете и побягна в посока Миямото. Преследвахме го чак дотук. Държеливо е това момче. Мислехме, че след няколко дни път пеш ще изгуби сили, но още не сме успели да го настигнем. Но той не може да върви до безкрай. Ще го хванем.

Като кимаше и го слушаше, Осуги сега разбра защо Такедзо не се е появил в Шиподжи, и най-вече, защо навярно не се е прибирал у дома — първото място, което войниците биха претърсили. В същото време, при изгледа, че той се движи сам, гневът й ни най-малко не намаля. Не можеше обаче и да повярва, че Матахачи е мъртъв.

— Аз знам, че Такедзо има силата и хитростта на див звяр, господине — заяви лукаво старицата. — Не смятам обаче, че за самураи с вашия опит ще бъде трудно да го уловят.

— Е, да ви кажа честно, и аз си мислех така отначало. Ние сме много и въпреки това той току-що погуби един от хората ми.

— Чуйте съвета на една стара жена.

Тя се наведе и прошепна нещо в ухото му. Думите й изглежда много зарадваха самурая, който закима в знак на одобрение и с въодушевление възкликна:

— Отлично хрумване! Превъзходно!

— И да не пропуснете нещо — подкани го Осуги, преди да се сбогува.

Не след дълго самураят отново строи своя отряд от четиринадесет-петнадесет души зад къщата на Огин. След като получиха заповеди от него, войниците се спуснаха към стената, обкръжиха дома и затвориха всички изходи. Тогава няколко от тях нахлуха в къщата, по чийто под остана върволица кални следи и се стълпиха във вътрешната стая, където двете млади жени жалеха заедно и попиваха сълзите от лицата си.

При вида на войниците Оцу си пое дълбоко дъх и пребледня. Огин обаче, която с гордост се наричаше дъщеря на Мунисай, остана невъзмутима. Тя впери спокоен и студен, изпълнен с възмущение поглед в натрапниците.

— Коя от вас е сестрата на Такедзо? — попита един от тях.

— Аз — отвърна хладно Огин. — Искам да зная защо влизате в този дом без позволение. Няма да търпя такова грубиянско държание в една къща, където има само жени.

Беше се обърнала право с лице към войниците.

Мъжът, който преди няколко минути разговаря с Осуги, посочи сега към Огин.

— Задръжте я! — нареди той.

Едва изрекъл тези думи и настъпи такава суматоха, че къщата се затресе и светлините угаснаха. С вик на ужас Оцу се измъкна в градината, докато поне десетима войници се нахвърлиха върху Огин и се заеха да я вържат с едно въже. Въпреки смелата съпротива на жената за няколко мига всичко приключи. След това нападателите я блъснаха на пода и започнаха с всичка сила да я ритат.

Оцу така и не можа да си припомни по кой път е минала, но някак си успя да избяга. Почти не на себе си, тя изтича с боси нозе към Шиподжи: Под мъгливата лунна светлина я водеше единствено някакъв неясен усет. Израснала в мирна обстановка, сега й се струваше, сякаш светът се срутва.

Щом стигна в подножието на хълма, където се намираше храма, някой я повика. Видя човек, седнал на един камък между дърветата. Беше Такуан.

— Слава Богу, че си ти — каза монахът. — Наистина започвах да се плаша. Ти никога не оставаш навън толкова до късно. Като забелязах кое време е, излязох да те потърся. — Погледна надолу към земята и добави: — Защо си боса?

Още се взираше в белите боси нозе на Оцу, когато тя се спусна право в ръцете му й изплака:

— О, Такуан! Ужасно е! Какво да правим?

Той с равен глас се опита да я успокои:

— Хайде, хайде. Какво е ужасно? На този свят няма чак толкова дотам лоши неща. Успокой се и ми разкажи какво е станало.

— Вързаха Огин и я отведоха! Матахачи не се върна, а сега и бедната Огин, толкова добра и мила… те всички я ритаха. О, Такуан, трябва да направим нещо!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мусаши»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мусаши» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Ейджи Йошикава - Тайко
Ейджи Йошикава
libcat.ru: книга без обложки
Александр Лекаренко
Отзывы о книге «Мусаши»

Обсуждение, отзывы о книге «Мусаши» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x