Ейджи Йошикава - Мусаши

Осуги все така седеше в официална поза на възглавницата върху пода с чинно кръстосани нозе. Сега тя сключи ръцете си в скута и с изражение на разярена тъща се впусна в обвинения:

— Що за нещо е това? Нима очаквате да повярвам, че още не сте чули за идването на брат ви? Не разбирате ли, че аз съм майка на момчето, което вашият непрокопсаник подмами да тръгне с него на война? Не знаете ли, че Матахачи е продължителят на рода и най-важният човек в семейство Хониден? Тъкмо вашият брат прелъга сина ми да тръгне към смъртта си. Ако Матахачи е убит, вашият брат е негов убиец и ако той си мисли, че ще може просто да се промъкне обратно у дома си и всичко това да му се размине…

Старицата млъкна, само колкото да си поеме дъх и след това очите й пак яростно засвяткаха.

— А вие? След като той е имал дързостта да се примъкне обратно тук сам, защо вие, по-голямата му сестра, не го пратихте веднага при мен? Възмутена съм и от двамата. Да се отнасяте към една възрастна жена с такова неуважение. За кого ме вземате?

Пак спря за въздух и поде отново:

— Щом вашият Такедзо се е върнал, върнете ми и моя Матахачи. И ако това не може да стане, най-малкото, което може да сторите, е да ми доведете този дявол тук и да го накарате да обясни какво се е случило с любимото ми момче и къде е то. Веднага!

— Но как мога да направя това? Той не е тук.

— Това е чиста лъжа! — кресна Осуги. — Трябва да знаете къде е!

— Казвам ви, че не зная! — възпротиви се Огин.

Гласът и трепереше, а очите й бяха пълни със сълзи. Приведе се напред. Единственото й желание сега беше баща им да бе още жив.

Изведнъж от вратата към терасата се чу изпукване, последвано от шум на бягащи нозе.

Очите на Осуги проблеснаха, а Оцу понечи да се изправи, но последва писък, от който косите на всички настръхнаха — надали човешкият глас би могъл да звучи по-близо до животински вой.

— Хванете го! — извика някакъв мъж.

Последва шум от още няколко тичащи покрай къщата чифта нозе, заедно с пукане на съчки и шумолене на бамбук.

— Такедзо е! — извика Осуги.

Скочи на крака, втренчи се ядосано в коленичилата Огин и изфуча:

— Знаех си, че е тук. Всичко ми беше ясно като бял ден. Не знам защо се опитвахте да го скриете от мен, но запомнете, че не ще забравя това.

Стрелна се към вратата и с трясък я отвори. При вида на това, което зърна навън, без друго бледото й лице побеля още повече. На земята по гръб лежеше млад човек с бойни наколенници, явно мъртъв, но с все още течаща от очите и ноздрите му прясна кръв. Като се съди по вида на разбития му череп, някой го бе погубил с един-единствен удар на дървена сабя.

— В-вън… има мъртвец! — заекна Осуги.

Оцу изнесе една лампа на терасата и застана до Осуги, която ужасена се взираше в трупа. Не беше нито Такедзо, нито Матахачи, а някакъв непознат и на двете им самурай.

— Кой може да го е направил? — прошепна Осуги.

После се обърна бързо към Оцу и добави:

— Да се прибираме у дома, преди да сме се оказали замесени в нещо лошо.

Оцу обаче не можеше да се реши да тръгне. Старицата изговори толкова лоши неща. Нямаше да е честно към Огин да я напуснат, преди да са се извинили по някакъв начин. В случай, че Огин е излъгала, Оцу чувстваше, че тя трябва без съмнение да е имала добро основание за това. Като реши, че трябва да остане и да поуспокои Огин, тя каза на Осуги, че ще се прибере по-късно.

— Прави каквото знаеш — отвърна рязко старата жена и тръгна да си върви.

Огин любезно й предложи един фенер, но Осуги с гордо негодувание отказа.

— Знайте, че главата на семейство Хониден не е толкова оглупяла от годините, че да има нужда от светлина да я води.

И тя подви краищата на кимоното си, излезе от дома и решително тръгна през сгъстяващата се мъгла.

Недалеч от къщата един мъжки глас й извика да спре. Човекът стоеше с извадена сабя, а крайниците му бяха покрити с доспехи. Явно бе от редовните самураи, каквито не се срещаха обикновено в селото.

— Не идвате ли току-що от къщата на Шимен? — попита той.

— Да, но…

— Вие от семейство Шимен ли сте?

— С положителност не! — отвърна рязко Осуги и размаха ръка в знак на отрицание. — Аз оглавявам самурайското семейство, което живее отвъд реката.

— Това значи ли, че сте майката на Хониден Матахачи, който заедно с Шимен Такедзо взе участие в битката при Секигахара?

— Да, така е, но моят син не отиде там по собствено желание. Онзи дявол го подлъга да тръгне с него.

— Дявол ли?

— Онзи там… Такедзо!