Ейджи Йошикава - Мусаши

Такедзо кимна сам на себе си, като че ли пресмяташе нещо. Малко след това каза:

— Тогава онази история за дивия пелин, който берете в планината… Дето го правите на мокса. Всичко това лъжа ли беше?

— О, не. Правим и това! Но за мама трябват толкова пари. Никога не бихме могли да се изхраним само с моксата. Когато татко беше жив, живеехме в най-голямата къща на селото, най-голямата във всичките седем села на Ибуки, всъщност. Имахме много прислужници и мама винаги имаше красиви неща.

— Баща ти търговец ли беше?

— О, не. Беше предводител на местните разбойници.

Очите на Акеми светнаха от гордост. Явно вече не се притесняваше от неодобрението на Такедзо и даде воля на истинските си чувства. Стисна челюсти и сви малките си пръсти в юмручета.

— Оня Цуджикадзе Тема, дето ей сега го срещнахме, той уби татко. Така разправят всички.

— Искаш да кажеш, че баща ти е бил убит?

Тя кимна мълчаливо и не можа да се сдържи да не заплаче, а Такедзо почувства как дълбоко в него нещо започва да се топи. Първоначално не изпита кой знае какво съчувствие към момичето. Макар и по-дребна от повечето шестнайсетгодишни, през повечето време тя говореше като зряла жена и от време на време правеше резки движения, които караха човек да застане нащрек. Но когато сълзите закапаха от дългите й мигли, изведнъж той се разтопи от жалост. Искаше да я прегърне и да я защити.

Все пак тя не беше момиче, което да е получило нещо поне подобно на добро възпитание. Че не съществува по-благородно занятие от това на баща й, явно беше нещо, в което тя никога не се е усъмнила. Майка й я беше убедила, че е съвсем нормално да разсъблича трупове, не за да яде, а за да живее хубаво. Мнозина най-долнопробни крадци не биха приели такава задача.

През дългите години на междуособици се беше стигнало дотам всички мързеливи безделници в областите да започнат да преживяват по този начин. Хората малко или повече привикнаха с това. Когато избухваше война, местните военни величия дори се възползваха от услугите им, като ги възнаграждаваха щедро за подпалването на вражеските продоволствени припаси, за разпространяването на лъжливи слухове, за кражба на коне от противниковия лагер и други подобни. Най-често услугите им биваха купувани, но дори и когато това не ставаше, всяка война предлага изобилие от възможности; освен това, докато тършуваха сред труповете за скъпоценности, понякога те дори си докарваха и награда за убиването на самураи, на чиито глави просто са попаднали и са ги взели. Една голяма битка даваше възможност на тези безогледни грабители да живеят добре цели шест месеца или дори година.

В най-размирните времена дори простият селянин и дървар се бяха научили да използват човешкото нещастие и кръвопролитието. Битката в покрайнините на тяхното село можеше и да попречи на тези прости хорица да работят, но те находчиво се бяха приспособили към обстановката и бяха открили как като лешояди да прибират останките от човешкия живот. Отчасти поради тези натрапвания професионалните крадци упражняваха строг надзор над принадлежащите на всекиго от тях територии. Неотменим закон беше, че нарушителите, значи бандитите, които пресекат междата на по-могъщите бандити, не могат да се измъкнат ненаказани. Онези, които се осмеляваха да престъпят предполагаемите права на тези главорези, ги грозеше жестоко отмъщение.

Акеми потрепери и каза:

— Какво ще правим? Хората на Тема са на път насам, знам го със сигурност.

— Не се притеснявай — окуражи я Такедзо. — Ако наистина се появят, ще ги поздравя лично.

Когато слязоха от планината, над езерото вече се бе спуснал здрач и всичко беше спокойно. Ивица дим от огъня на банята в къщата пълзеше по върха на редица високи папури като виеща се по въздуха змия. Око, привършила с поставянето на нощния си грим, стоеше на задната врата, без да прави нищо. Като видя дъщеря си да се приближава редом с Такедзо, тя извика:

— Акеми, какво правиш навън толкова късно?

В погледа и гласа й имаше строгост. Момичето, което вървеше разсеяно, се стресна. То бе по-чувствително към настроенията на майка си, отколкото към каквото и да било друго на света. Майката не само беше възпитала тази чувствителност, но и се беше научила да я използва, да движи дъщеря си като кукла, само с един поглед или жест. Акеми бързо остави Такедзо и като видимо се изчерви, изтича напред в къщата.

На следващия ден Акеми разказа на майка си за Цуджикадзе Тема. Око побесня.