Йордан Йовков - Албена (Драма в три действия)

ГАВРИЛ. Не ща, пий си.

ДЯДО ВЛАСЮ. Пий де. Пий, като ти дават.

ГАВРИЛ (отказва) .

ДЯДО ВЛАСЮ. Като не щеш, ти знаеш. Сърдит Петко, празна му торбичка. Ще си го изпия самичък. Хай наздраве! Господ да помага и всекиму да плати според работите му. Амин. Кажи и ти амин. Да издигне къщите на добрите хора, що са ни нахранили и напоили. (Поглежда към Сенебирски .) Амин. Да ги множи и слави. Амин. Кажи и ти амин. ( Пие.)

ГАВРИЛ. Не те е срам бе, дядо Власьо! Стар човек си. Я — от брадата си се засрами!

ДЯДО ВЛАСЮ. Ха! Защо да се засрамя…

ГАВРИЛ. Пост е сега. Великата неделя е.

ДЯДО ВЛАСЮ. Мълчи. И ти като кмета. Той ли те учи? Ти да си вземеш парите назад от тоя даскал. Да съм се засрамел… От какво да се засрамя…

ГАВРИЛ. Ама ти не си крив, крив е тоз, който те пои. Той да се засрами.

СЕНЕБИРСКИ. На мене ли казваш?

ГАВРИЛ. На тебе казвам.

СЕНЕБИРСКИ. Аз чорбаджии не ща.

ГАВРИЛ (кипва) . Ти в селото си да вървиш, чу ли? Който иска да му свирят гайди през пости, който иска да се заглежда подир чужди жени, да си първи у тях, в свойто си село да си върви. На чуждо куче — я тояга, я тенеке на опашката!

СЕНЕБИРСКИ. Казах: чорбаджии не ща.

ДЯДО ВЛАСЮ. Я мълчи, куче, какво лаеш! Ти знаеш ли на кого приказваш, знаеш ли кой е Сенебирски? Че той и мене, и тебе е парцалите ще ни купи бе! Я го гледай я! Мълчи, мълчи, че ще те ударя е шише го по главата!

ГАВРИЛ. Който и да е, не ща да го знам. Богат бил, сиромах бил, трябва да си върви в пътя. Да си върви в пътя или ако не — други ще го вкарат, хубаво да знай… (Влиза в мелницата.)

ДЯДО ВЛАСЮ. Диване! Иванчо, не му вържи кусур, кюлхане такова. (Сенебирски става . ) Къде ще вървим? В кръчмата ли? Да идем пък, като искаш. Е, видя ли Албена?

СЕНЕБИРСКИ. Не ми тряба мене Албена.

ДЯДО ВЛАСЮ. Ха! Че не приказва ли с нея?

СЕНЕБИРСКИ. Не ми тряба Албена, ти казвам, Да вървим в кръчмата.

ДЯДО ВЛАСЮ. Хайде. За тебе като бъде, Иванчо, в огъня да ми кажеш влез — ще вляза. За тебе като бъде…

ГУНЧО МИТИН (отдавна е влязъл и след като се колебае дълго време, най-после пристъпва и застава пред Сенебирски) . Господин Иванчо…

СЕНЕБИРСКИ. Какво искаш?

ГУНЧО МИТИН. Ами че таквоз… Нали щеше да казваш на Нягула? Кажи му да ми смели. Работа имам, болно имам в къщи. Кажи му…

СЕНЕБИРСКИ. Какво да му кажа?

ГУНЧО МИТИН. Да ми смели. Нали ти сам ми беше казал?

СИНЕБИРСКИ. Кога съм ти казвал? Какво съм ти казвал?

ГУНЧО МИТИН. Каза ми, господин Иванчо.

СЕНЕБИРСКИ. Остави ме!

ДЯДО ВЛАСЮ. Их и ти, Гунчо, сега ли намери. Иди си гледай работата. Хайде! (На Сенебирски.) Да вървим, Иванчо. За тебе като бъде, аз… Да вършш. Сговсрна дружина планина разбива. (Излизат.)

ГУНЧО МИТИН. Ц… ц… ц… Тези хора полудяха ли, какво стана? Не ми бил казал… (Чуди се какво да прави. Тръгва надясно, но се връща и се отправя към мелницата. На вратата среща Нягула.)

НЯГУЛ. Гунчо, какво има?

ГУНЧО МИТИН. Какво има… бе, бай Нягуле, ами кога ще ми смелиш…

НЯГУЛ. Нали ти казах, когато ти доде ред, ще ти смеля.

ГУНЧО МИТИН. Ама толкоз деня чакам бе, бай Нягуле…

НЯГУЛ. Остави ме сега! (Отива до чердака и се оглежда, като че чака някого. Албена бързишката иде по пътеката.) Албено! Де беше?

АЛБЕНА. Ох, уморих се. Ей там до върбата се бях скрила, докато си отиде онзи…Отиде ли си? Ах, Нягуле, как се разсърди, да видиш…

НЯГУЛ. Ти каза ли му, както ти заръчах? Какво му каза?

АЛБЕНА. Всичко му казах, всичко. Ху-у-баво му надумах. Ти за каква ме мислиш, реках, бре? Няма да дойда, реках, хич да не се надяваш. Не ща и не ща. А той като се разсърди, Нягуле! Аз ще те науча, кай, тебе. Нягуле, дали не ще направи нещо, страх ме е от тоз човек…

НЯГУЛ. Нищо няма да направи, не бой се. Друго какво приказвахте?

АЛБЕНА. Че помня ли го? Мъчеше се как не, да ме придума. Къща щял да ми даде, крава щял да ми даде, не знам какво щял да ми даде. Аз съм богат, кай, за мене туй нищо не е. Нягуле, наистина ли е толкоз богат?

НЯГУЛ. Богат беше баща му. Остави му много имот той, но хората ще му го вземат от ръцете. Развален човек, пияница. Лъже, хвали се…

АЛБЕНА. Само за жетварите, кай, ми тряба по две пещи хляб на ден.

НЯГУЛ (смее се.) Затуй дохожда всеки ден на воденицата. Мели брашно, продава го и пак мели, само да се намира на работа. Зарад тебе дохожда той, Албено.

АЛБЕНА. Уф, зарад мене! Много искам да го зная аз. Барем хубаво му надумах, да ме помни. Боже, какъв човек! Като му казах, че не ща да ида, позеленя. Страх ме е, страх. Кой знае какво ще направи…