• Пожаловаться

Йордан Йовков: Друг свят

Здесь есть возможность читать онлайн «Йордан Йовков: Друг свят» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Друг свят: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Друг свят»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Йордан Йовков: другие книги автора


Кто написал Друг свят? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Друг свят — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Друг свят», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Дочкин кипна. Имаше сила да дигне патерицата и да ги избие всичките, но се стърпя, скочи и излезе нанякъде, само да не гледа. „Да може да се махне човек — мислеше си той — и да иде далеч нейде, далеч!“…

Много пъти Дочкин беше казвал тия думи и като рече: далеч, далеч — виждаше зелено поле. Виждаше зелено поле, защото там беше живял, там беше пасъл коне, там беше останала душата му. Изведнъж като че видя отблизо окото на кобилката, светло, черно, а вътре в това око — мъка…

На другия ден той каза на Темелка:

— Темелко, я чуй ма. Грехота е. Ще умре добичето, ако стои на тия плочи.

— Ще умре — каза Темелко. — Една кожа ще взема само.

— Виж как гледа… Дай ми я и аз ще я изцеря. Темелко го гледа, гледа, па рече:

— Ти луд ли си?

Минаха няколко дни. Кобилката отиваше по на зле, топеше се. Дочкин все настояваше на своето. Най-после Темелко, отчаян, ядосан, кипна и се развика:

— Вземи я! Вземи я и прави я що щеш. Аз изгубих. Отидоха ми парите. Вземи я, не ща и кожата й дори, вълци я яли! Вземи, та я трий на главата си, ако искаш…

Остър камък беше и Дочкин, но сега тъй беше вдаден в мисълта си, че и не помисли да се кара. И докато Темелко все още мислеше работата за шега, току го видя, че дойде от къщи приготвен и стегнат за път. Препасал си беше кожения селяхлък, взел си беше и дългия хергеледжийски камшик. На тоягата му беше забучена торбичка с хляб. Поведе кобилката за юлара и полека-полека излезе из хана.

Николчовият чифлик в Поряза беше единственото място в тоя край, дето мерата беше още целина, без ниви, без угари — само трева. Николчовите синове въдеха овце, говеда, коне. Към тоя чифлик отиваше Дочкин. Пътят дотам беше три часа, той го взе за девет. Когато стигна и нагази в мерата, беше се стъмнило. Какво поле, каква трева! Стар беше Дочкин, но сърцето му затупа, болните му крака забравиха умората. Ето тия са звездите, които беше гледал, това небе, това поле, широко, широко…

И той гледаше насам, гледаше нататък. Когато се досети за кобилката, видя я, че беше легнала. „Уморена е — помисли той, — ще полежи и ще стане.“ Сам Дочкин дълго будя, гледа звездите, слуша щурците, радваше се, че е сред това широко поле. Най-после главата му натежа и той заспа.

Стана хладно и той се събуди. Близо до него кобилката не само лежеше още, но беше тръшнала главата си на земята, като че умираше.

— Пъшка като човек — каза си Дочкин. — Не ще й помогне и зелената трева. Ще занеса кожата й на Темелка и туйто…

Но ето, на изток светна. Алена ивица загоря над черната линия на полето. Мокреше росата, още беше тъмно. Изведнъж някъде навътре в полето се зачу хлопка, заби отмерено, рядко, като камбана и над тия звукове изцвили кон. Дочкин трепна: идеше хергеле, друго не можеше да бъде.

Като че съмна изведнъж. И ето из буренака, измежду овчите опашки и генгера се показаха коне — един, два, три — цяло стадо. Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне, възниски, с издути кореми; гривите им гъсти и тежки, опашките им падат до земята. Никой не е турял ръка върху тях, копитата им са без подкови. Над бурена, отзад конете, заподскача конник, изви се дълъг камшик и плесна, като че гръмна пищов. Стадото се прибра, охранените гърбове на конете се наредиха като риби, хлопките задрънчаха и цялото стадо се понесе в бяг.

При Дочкин изскочи като змей на коня си хергеледжията. Гледа го, гледа, па викна:

— Бе, дядо Илия, ти ли си? — и скочи като перо от коня.

Когато след малко двамата приятели отидоха да видят кобилата, за която Дочкин беше разказал, намериха я станала, изправила се на нозе, едва се крепи, но цяла политнала по посока към стадото коне. Нататък бяха насочени ушите й, нататък гледаха очите й — тия очи, които Дочкин знаеше. Попристъпи, препъне се и пак пристъпи. Изведнъж тя се спря, изпръхтя и се отърси, като че беше се отъркаляла.

— Ще оздравя — каза хергеледжията. — Нищо не й е.

И наистина, кобилката наведе глава и започна да пасе, бавно, по малко, но пасеше. А очите й все гледаха към другите коне.

Дочкин се зарадва. И тъй като кобилката се силеше да върви напред, той каза на коняря:

— Не отивай надалеч. Повърти се тъдява.

— Знам, дядо Илия, знам. Самичка няма да я оставим.

По едно време конярят, както гледаше кобилката, извика:

— Че тя била от нашта хергеля бе, дядо Илия. Ето дамгата на хълбока й.

Той се обърна, потърси нещо с очи измежду конете и каза:

— Виждаш ли оная кобила там, дорестата, с голямата грива? Тя е майка й. Хъм… сега разбрах защо се отпусна тъй изведнъж. Гледай си работата, не е на чуждо място тя!

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Друг свят»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Друг свят» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Йордан Йовков
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Йордан Йовков
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Йордан Йовков
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Йордан Йовков
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Йордан Йовков
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Йордан Йовков
Отзывы о книге «Друг свят»

Обсуждение, отзывы о книге «Друг свят» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.