Йордан Йовков - Милионерът (Комедия в четири действия)

МАСЛАРСКИ. Дафинке, слушай.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мълчи, мълчи! (Не му позволява да говори)

МАСЛАРСКИ (извардва един момент, високо) . Три милиона!

Г-ЖА МАСЛАРСКА (гледа го учудена) .

МАСЛАРСКИ (още по-високо) . Три милиона и седемстотин хиляди лева!

Г-ЖА МАСЛАРСКА (тихо, зачудена) . Какви три милиона…

МАСЛАРСКИ. Седни, седни. Седни ще ти кажа. Седни.

Г-ЖА МАСЛАРСКА (сяда) .

МАСЛАРСКИ. Знаеш ли, Дафинке, ние бяхме се събрали, за да основем дружеството „Кавал“.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Остави тоз „Кавал“!

МАСЛАРСКИ. Дохажда Чунчев и казва: в банката, качва, се получиха три милиона и седемстотин хиляди лева на името на д-р Христо Кондов.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Кой д-р Христо Кондов?

МАСЛАРСКИ. Ветеринарния.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не може да бъде!

МАСЛАРСКИ. Вярно е, вярно е. За туй и съмнение не може да има. Целият град го знае, всички поздравляват доктора. Наследство получил. Сам той призна.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. А пък аз го мислех гол като фурка. Сега разбирам. Разбирам защо бяха се налепили около него. Е, ти какво мислиш да правиш?

МАСЛАРСКИ (разхожда се) . Аз ли? Аз, като председател на училищното настоятелство, мисля тъй да вляза под кожата на доктора, да го предразположа, та да подари нещо я за училището, и за читалището…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти си луд! Ти ум нямаш в главата си…

МАСЛАРСКИ (гледа я учуден) .

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Че ти деца нямаш ли? Че ти дъщеря нямаш ли? За нея не мислиш ли?

МАСЛАРСКИ. Наистина… аз пък не се сетих.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Или като имаш един чифлик, мислиш, че си много богат? Чифликът е за Ивана, а за Евгения? За нея не мислиш ли?

МАСЛАРСКИ. Наистина…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. И го остави да си отиде? Да не го задържиш, да не го поканиш! Уф! Глупак! Тъпак!

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Остави ме. (Замисля се) Те сега ще тръгнат подире му, ще го разкъсат, ще го погълнат… Кой няма да иска да го направи зет? (Сърдито) Ах, тъй е то, когато ме няма. Всичко може да се обърне наопаки, може и къщата да изгори… (Скача и започва да поправя тоалета си) Не, аз няма да им оставя доктора, няма да го оставя. И аз имам дъщеря! (На Масларски) Върви, върви по-скоро!

МАСЛАРСКИ. Къде, Дафинке?

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Върви в града. Питай, разпитвай, научи се за парите, хубаво се научи. Хайде върви! По-скоро! Аз пък ще отида на друго място. Аз зная какво ще правя. Да им го оставя ли? Да имат да земат…

МАСЛАРСКИ (държи шапката и бастуня си, замислен, като че се колебае)

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Ти още тука ли си? Върви, върви по-скоро. И аз ида, върви…

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. По-скоро, по-скоро! Върви! Върви! Върви! (Избутва го пред себе си) Върви!

Завеса

Кабинет на д-р Христо Кондов — чиста стаичка на провинциална къща. В дъното — два прозореца с дръпнати на две страни бели пердета, старовремска градена печка, вляво и вдясно — врати. Писалищна маса, етажерки с книги, по стените — таблици и картини по ветеринарна медицина. Вдясно до стената — голяма маса, на нея микроскоп, епруветки, разни инструменти. Между прозорците канапе.

Д-р Кондов седи пред писалищната си маса и прелиства някакви книжа.

КОКИЧКОВ (влиза весел) . Тука ли си, докторе: минах насам, реках, чакай да видя какво прави нашто докторче. (Оглежда се предпазливо) Нещо важно искам да ти кажа. Затуй додох.

Д-Р КОНДОВ. Нещо важно? Седнете, г-н Кокичков.

КОКИЧКОВ (сяда) . Не съм мигнал цяла нощ, докторе. Лежал съм с отворени очи, като заяк. Влязла ми е една мисъл в главата, не ме оставя на мира.

Д-Р КОНДОВ. Какво има, г-н Кокичков? Кажете.

КОКИЧКОВ. Ще кажа, докторе, ще кажа (оглежда се) , тук никой не ни чува я… Ще кажа… Но по-напред ще те питам нещо, само… пардон, без докачение…

Д-Р КОНДОВ. Моля, моля…

КОКИЧКОВ. Докторе, какво мислиш да правиш сега с парите си, сиреч сумата е голяма, къде мислиш да я вложиш?

Д-Р КОНДОВ (весело) . Коя сума, г-н Кокичков? Милионите ли?

КОКИЧКОВ. Да.

Д-Р КОНДОВ. Е, ще видя, ще си помисля.

КОКИЧКОВ. Но тъй, на първо време, някой план нямаш ли?

Д-Р КОНДОВ. Нямам. Но ще видя. Може една част да раздам на бедните.

КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе!

Д-Р КОНДОВ. Друга част може да похарча да направя… например, една фабрика.

КОКИЧКОВ (изненадан) . Каква фабрика, докторе?

Д-Р КОНДОВ. Фабрика за човеци. Десет ще претапяме, един ще изкарваме, но като хората…

КОКИЧКОВ. Шегуваш се, докторе.

Д-Р КОНДОВ. Само да не доде жълтата опасност…