Йордан Йовков - Милионерът (Комедия в четири действия)

ВСИЧКИ. Наздраве, докторе! ( Пият )

МАСЛАРСКИ. Но седнете, докторе. Седнете, г-да.

ФЪРГОВ и ЛЮБЕНОВ ( тръгват да излизат ). Довиждане!

МАСЛАРСКИ. Къде?

ФЪРГОВ. Отиваме до училището, работа имаме.

МАСЛАРСКИ. Добре… Но слушайте. Вие, г-н Любенов, ще приготвите точен списък на членовете на дружеството. А вие, г-н Фъргов, направете едно обявление за гражданите — кажете, че е основано такова и такова дружество, под председателството на д-р Христо Кондов и пр., и пр. Само тъй, нещо по-пламенно, нещо като прокламации. Свободни сте сега.

ФЪРГОВ и ЛЮБЕНОВ. Довиждане!

МАСЛАРСКИ. Чакайте да поседна и аз. ( Сяда )

КОКИЧКОВ ( който седи срещу доктора ). Докторе, чеохте ли тазсутрешните вестници? В Китай пак се бият. Какво мислите вие, докторе, за жълтата опасност?

МАСЛАРСКИ. Ех и ти, бай. Таско! Остави таз жълта опасност. ( Смеят се. )

Д-Р КОНДОВ ( усмихнат ). И аз открих една жълта опасност.

МАСЛАРСКИ. Опасност? Каква опасност? ( Като вижда, че докторът разгъва бутилката. ) Какво е това, докторе? Бира?

Д-Р КОНДОВ. А, не. Туй е от моята специалност. Бира? Не е бира. Туй е нещо опасно.

МАСЛАРСКИ. Отрова?

Д-Р КОНДОВ. По-лошо от отрова. Нещо страшно… Тук, в това шише, е затворена самата смърт.

КОКИЧКОВ. Динамит?

Д-Р КОНДОВ. Не, вода. Вода, пълна с микроби. Най-опасната зараза.

МАСЛАРСКИ. Но, докторе, как…

Д-Р КОНДОВ. Ще ви обясня. Още щом дойдох, забелязах, че в махалата до панаиря има болест по добитъка. Там има две чешми — горчивите чешми, както ги казват. Добре, че хората не пият от тях, но пък си поят добитъка там. Реших да изследвам тая вода. Ходих над лозята, около гробищата и забелязах, че водопроводът е развален и в него се втича нечиста вода. Ето от тая нечиста вода съм взел тука. Взех я веднага след дъжда, мътна като бира.

МАСЛАРСКИ. Интересно. Защо не я занесете на кмета?

Д-Р КОНДОВ. При него отивах. И знаете ли какво намерих? В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби! Страшно нещо! Да можете да видите само как изглеждат. Едни с изпъкнали очи, като паяци, с назъбени челюсти, като триони. Други като ахтоподи с дълги пипала и на върха на тия пипала — куки, остри като въдици. Трети…

ХРИСТИНА. Ах, докторе! Стига, стига, че ме е страх!

ФАНКА. Ах, страх ме е! Докторе, недейте…

КОКИЧКОВ. Оставете, докторе. Ще сънуваме тия страхотии. С триони и с куки, а? Че то също като в пъкъла.

МАСЛАРСКИ. Ето какво нещо е науката. Науката е сила. Науката е нещо величествено. Аз ви поздравлявам, докторе, работете. Едно време старите доктори я караха през просото. Никакъв микроскоп. Микроби ли? Като биволи да са, пак нямаше да ги видят. А ето сега…поздравлявам ви, докторе. Виждам, че залягате, работите.

Д-Р КОНДОВ. Благодаря, г-н Масларски. Много ме хвалите.

МАСЛАРСКИ. Не, казвам истината. Работете, работете, докторе. Работете за науката, но не забравяйте и дружеството „Кавал“. Дружеството трябва да преуспява, да напредва.

КОКИЧКОВ. Само да не стане като едновремешното наше дружество.

МАСЛАРСКИ. Кое ваше дружество?

КОКИЧКОВ. Не помниш ли? Когато бяхме млади — отколе беше то — основахме дружество „Френска реч“ — тогаз френският език беше на мода. Парле ву франсе? Коман-са-ва-тил? Комси, ком-са…

ХРИСТИНА. А, г-н Кокичков? Докторе, чувате ли? Г-н Кокичков говори френски.

КОКИЧКОВ. Оттогаз ги зная тия. Основахме друже-ството и какво стана? След първата седмица се ожениха две двойки.

Д-Р КОНДОВ. От членовете ли?

КОКИЧКОВ. Да.

ХРИСТИНА. А, от членовете? Ожениха се?

КОКИЧКОВ. Да. На другата седмица се ожениха още две двойки, после още две и т.н. И най-после…

МАСЛАРСКИ. Дружеството се разтури! (Смее се)

КОКИЧКОВ. Да, разтури се.

Д-Р КОНДОВ (смее се) . Да не стане тъй и с „Кавал“?

МАСЛАРСКИ. Защо не пък? Ако председателят даде пример.

ХРИСТИНА. Разбира се! Ако председателят даде пример.

Д-Р КОНДОВ. Моля, моля…

МАСЛАРСКИ. Защо не. Такъв млад, интелигентен момък.

КОКИЧКОВ. И богат…

Д-Р КОНДОВ. И богат?

КОКИЧКОВ. Милионер…

ХРИСТИНА (като заплашен доктора с пръст) . Знаем ние, докторе, знаем! Няма защо да криеш.

ЧУНЧЕВ (който досега тихо е приказвал с Фанка, прави мълчеливи знакове да не казват) .

Д-Р КОНДОВ. А! Искате да кажете за скромната сумица, която е получена на мое име в банката?

ЧУНЧЕВ. Ний нищо не знаем. Не сме чули…

Д-Р КОНДОВ. Поздравиха ме барем десет души, докато дода дотука. Е, какво да правя, като имам богат чичо в Америка. Но туй е дребна работа.