Йордан Йовков - Милионерът (Комедия в четири действия)

Евгения — младо, хубаво момиче. Жизнерадостна и весела. Тя би била още по-палава, ако върху нея не тежеше терорът на майка й. Нейната лека скръб и сантименталност, които проявява отначало, се дължат именно на това ограничение. Всичката й весела и буйна природа се проявява по-късно, когато вече ще се венчава за доктора. Облечена е елегантно и с вкус.

Г-жа Масларска — 45–50 год. От типа на ония жени, които народът нарича „мъжка Драгана“. Енергична, решителна. Мъжествени черти, авторитетна поза, мълниеносни погледи. На лицето си има тук-таме брадавици с дълги косми. Доста пълна, но пъргава. Облечена е, както се обличат провинциалистките от нейната възраст.

Фанка — хубавичка, доста схватлива и хитра. Знае, че Чунчев е влюбен в нея, но тя си позволява всичката свобода да флиртува и с други, убедена, че ако не успее, винаги може да се върне при Чунчев. Облечена е хубаво, но по-скромно от Евгения.

Христина — доста възрастничка (30–35 год), но тя забравя или иска да забрави годините си. Доста грозничка, но сама се мисли за хубава. Смела, уверена, че с умно скроени примки може да достигне успехи, каквито същинските й качества не й обещават. В прическа, дамски обикновен грим и облекло прави несръчни усилия за разхубавяване, което й придава нещо карикатурно, засилено от гордия и надменен вид, който си придава.

Фъргова — 40 год. Голяма клюкарка, но запазена, с естествена, неподправена хубост, тя е весела, смее се и благодарение на туй тънко отправените й клюки изглеждат на безвредна бъбривост. В погледа, в държането й личи, че под външната непринуденост и веселост се крие будно чувство на интерес и сметка. Облечена е по-просто, малко по махленски.

Лазаринка(слугинята). Младо, добродушно селянче. Слуша Масларска, но я мрази, с Масларски се държи като с приятел, а Евгения за нея е икона, съвършенство, идол, когото боготвори. Облечена е в народната носия на мястото (както селянките в „Албена“).

Трапезария в къщата на Масларски. Вляво разтворен прозорец, който гледа към улицата, в дъното и по към дясно — врата към друга стая. Голяма маса, покрита с бяла покривка, картини по стените, между които един голям портрет на Масларски. Около масата седят: Масларски, вляво от него — Бубев и Кокичков, вдясно — Фъргов, Любенов, Фанка и Христина стоят прави малко по-настрана. Бубев и Кокичков четат вестници.

МАСЛАРСКИ. Г-да, да започваме. Елате, моля ви се, по-наблизо. Бай Таско, Бубев, оставете вестниците сега… Г-це Фанке, г-це Христино, заповядайте, седнете по-близо, ще започваме.

ХРИСТИНА. А Чунчев? Няма ли да го чакаме?

МАСЛАРСКИ. Чунчев не доде, какво да му правим. Няма да го чакаме повече, кой знай къде се е заплеснал. Ако доде — хубаво, ако не — ще свършим работата си и без него. Заповядайте, седнете… Г-це Фанке, седнете вие тука… и вие, г-це Христино. Любенов, седнете пък вие там. Ха така…

ФЪРГОВ (поглежда часовника си) . Да почваме, че аз бързам. Работа имам.

КОКИЧКОВ (снема очилата си, сгъва вестника и го туря в джеба си) В Китай пак се бият. Събуждат се синковците. Леле-мале, кога ли тая жълта опасност ще връхлети и върху нас.

БУБЕВ (също сгъва вестника си) . Каква жълта опасност?

КОКИЧКОВ. Китайците и японците, цялата монголска раса. Петстотин милиона народ са. Ще скочат един ден да се нахвърлят върху Европа, та прах и пепел ще ни направят.

МАСЛАРСКИ (прав). Оставете политиката сега, друга работа имаме. И тъй, г-да, пристъпвам направо към целта — аз, както ме знайте, съм стар военен и не обичам дългите речи. Не обичам заобикалките. (Тържествено) Г-да! И нашият малък провинциален град се събужда от петвековни си летаргически… пардон, мене умът ми па, отиде във военните работи… Искам да кажа че и нашият град се събужда, и в него захваща; да стават хубави работи. Г-да… млади и симпатични госпожици и кавалери от нашия град, нашата златна младеж, тъй да се рече, са решили да основат музикално дружество и са го нарекли „Кавал“. Какво хубаво име, г-да! Какво чисто българско име! Аз, като председател на училищното настоятелство…

БУБЕВ (тихо) . Вятър!

МАСЛАРСКИ (изглежда строго Бубева) … Аз, като председател на училищното настоятелство, прегръщам тая идея, ръкопляскам й, одобрявам я. Музиката, г-да, е нещо величествено. Музиката облагородява човека, разпалва го, възнася го, тъй да се рече. Знам го по собствен опит. Аз, г-да, когато бях военен, на връщане от учение, като викнех на ескадрона: „Запявай!“ — и момчетата запееха, такова настроение ни обземаше, г-да, не моя ви описа. И не само нас, хората, но и конете, конете, макар животни, но и те, знайте, започваха ей тъй да подскачат, като че танцуват… А! г-да! Музиката е нещо величествено! Аз, като председател на училищното настоятелство…