Йордан Йовков - Милионерът (Комедия в четири действия)

КОКИЧКОВ. Хубава дребна работа! Я ми дай ти мене такива дребни работи…

МАСЛАРСКИ. Г-да, в лични работи няма какво да се намесваме. Кой колко пари има, това е негова работа. Ний да си гледаме обществените работи. Обществените работи — това е важното. (Става и започва да се разхожда) Аз, г-да, съм доволен, всички трябва да бъдем доволни. Аз, като председател на училищното настоятелство, мисля, че съм си изпълнил дълга: построих ново училище — туй новото училище, при казармите, — увеличих училищните приходи, имахме вечерни курсове, дадоха се 18 представления. Това е все нещо, г-да. Утре в зала „Съединение“ аз ще държа първата си предизборна реч и слагам кандидатурата си за кмет. Защото какви управници, какви кметове имаме сега? На, докторът ни каза: потънали сме в микроби, микроби бъкат навсякъде — с куки, с триони… Нали тъй, докторе?

Д-Р КОНДОВ. Не, г-н Масларски. Аз казах само, че водата на горчивите чешми не е чиста, Но тя не се пие.

МАСЛАРСКИ. Все едно, докторе, все едно. Микробът не е като врабче, тия невидими врагове са навсякъде. Не, г-да, казвам ви, нямаме никаква управия, никаква общинска политика. А аз, г-да, имам широка програма, величествена програма. Но аз чакам подкрепа преди всичко от вас, от младите.

ЧУНЧЕВ. Ние сме с вас, г-н Масларски.

ХРИСТИНА и ФАНКА. И ние! И ние!

МАСЛАРСКИ. Благодаря, благодаря. Когато интелигенцията, златната младеж, тъй да се рече, е зад мене, чувствувам, г-да, че ми никнат крила. Чудеса могат да се направят в тоя град, нова ера ще настъпи. Дружеството „Кавал“ е първата стъпка. Докторе, вие ще видите какво ще стане. След месец-два всички ще пеят, целият град ще пее, и стари и млади ще пеят. Народни песни, само народни песни! Ах, г-да, знайте ли, че и на мене страшно ми се пее! Я да изпеем нещо, г-да, на, ние сме цял хор, да изпеем нещо. Хайде!

ХРИСТИНА. Рано е, г-н Масларски.

ФАНКА. Не сме правили още репетиции.

МАСЛАРСКИ. Добрите певци и без репетиция пеят. Да изпеем, например, „Хубава си, моя горо!“ — Хайде, г-да!

Откъм улицата се зачуват звънци и трясък на кола. Всички се ослушват. Колата изведнъж спира пред къщата на Масларски.

МАСЛАРСКИ. Жена ми… (Всички скачат на крака)

ХРИСТИНА. Г-жа Масларска! Ами сега? Я вижте какво сме направили!

ФАНКА. Да си ходим. Хайде да си ходим.

МАСЛАРСКИ. Моля, моля, господа… защо бързате. Жена ми иде, няма нищо… нека ви види и тя… (Спуща се и набързо оправя покривката на масата, чашите, понарежда столовете)

ХРИСТИНА. Хайде да си ходим. Докторе, ще додете с нас.

Д-Р КОНДОВ. Но аз имам работа.

ХРИСТИНА. Не, докторе, ще додете с нас. Ще идим на бирария, ще идим в Гази-боба. Вие сте наш председател!

МАСЛАРСКИ. Постойте, г-да, постойте. Няма нищо.

ХРИСТИНА. Да вървим, докторе.

ФАНКА. Елате, докторе.

ХРИСТИНА. Ще вземем и Любенов. Да вървим. Г-жа Масларска е уморена.

МАСЛАРСКИ (все още поправя нещо) . Никак не е уморена. Моля, не се безпокойте.

Вратата се отваря; показва се г-жа Масларска. Мълчание.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Аа! Гости!

ХРИСТИНА. Пълна къща с гости, г-жо…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Много ми е приятно. Че къде сте станали, или бягате от мене? Че поседнете де!

ХРИСТИНА. Но ние бяхме станали вече.

КОКИЧКОВ. Няма защо да ви безпокоим, г-жа. Ние ще си излезем.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Е, щом не искате. Вярвам поне, че моя мъж се е отсрамил. Той, като остане сам, знае да се разпорежда…

МАСЛАРСКИ (смее се принудено) . Е, да, да…

ХРИСТИНА. Довиждане, г-жо!

ВСИЧКИ. Довиждане, г-жо!

Д-Р КОНДОВ. Довиждане, г-жо!

Г-ЖА МАСЛАРСКА (изглежда доктора строго, някак отвисоко и едвам му кима с глава) .

МАСЛАРСКИ (изпраща гостите до вратата и се връща) .

Г-ЖА МАСЛАРСКА (без да е променила мястото и позата си, строго) . Какво е туй? Бира! Гости!

МАСЛАРСКИ. Дафинке, виж какво…

Г-ЖА МАСЛАРСКА (по-сърдито и по-високо) . На какво прилича туй?

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мойта къща кръчма ли е?

МАСЛАРСКИ. Дафинке…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мойта къща хан ли е?

МАСЛАРСКИ. Дафинке, чакай ще ти обясня.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Никакви обяснения.

МАСЛАРСКИ. Основахме дружеството „Кавал“.

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не ми трябват мене ни гайди, ни кавали. Мълчи! Мълчи! И оня, докторът, виждам го тука. Как е посмял тоя никаквик да прескочи прага на къщата ми?

МАСЛАРСКИ. Чакай, Дафинке, новина има. Голяма новина…

Г-ЖА МАСЛАРСКА. Мълчи! Не те е срам! Събрал човека жени, момичета… Я си виж белите коси! Син колко тебе имаш. Ще ме замайва пък… Новина!