Лари Нивън - Беззащитните мъртъвци

Не открихме признаци някой да се прокрадва зад Холдън Чеймбърс или зад когото и да е от останалите наследници на трупчета, известни или не на широката публика, с едно общо изключение. Репортерите. Медиите неуморно и непрестанно се интересуваха от наследниците на трупчета, като приоритетът им се определяше от парите, които щяха да наследят. Изправени бяхме пред една потискаща хипотеза: потенциалните похитители прекарваха цялото си време в гледане на тъпокуба, като оставяха репортерите да вършат проучвателната работа вместо тях. Но навярно връзката беше тясна.

Започнахме да разследваме информационните централи.

В средата на февруари докарах Холдън Чеймбърс да го изследваме дали в тялото му няма незаконен пулсатор. Сторих го от отчаяние. Органоборсаджиите не използват такива средства. Те се специализират в медицината. Нашият собствен пулсатор все още работеше и той бе единственият, който открихме. Чеймбърс демонстрира леден гняв. Бяхме прекъснали подготовката му за изпит от зимната сесия.

Успяхме да претърсим трима от десетината най-богати, докато бяха на медицински преглед. Нищо.

Проучванията ни относно информационните централи донесоха твърде малко. „Кларк и Неш“ пускаха огромен брой еднократни реклами по тривизията. Други рекламни агенции по подобен начин оказваха влияние върху други информационни централи и средства за масова информация. Ние обаче търсехме репортери, които да са изникнали отникъде, с фалшифицирано минало или просто без такова. Бивши органоборсаджии на нова работа. Не намерихме нито един.

Веднъж се обадих и в Менингър. Шарлот Чеймбърс все още беше в кататония.

— Успях да накарам Лаундс от Ню Йорк да работи с мен — каза ми Хартмън. — Гласът му е точно като вашия, а освен това самият той е добър специалист. Шарлот все още не е реагирала. Питаме се дали не е важен начинът, по който говорехте?

— Имате предвид моя акцент ли? Канзаски е, с примеси от западното крайбрежие и на поясар.

— Не, Лаундс е със същия. Имах предвид жаргона на органоборсаджиите.

— Да, използвам го. Лош навик.

— Може това да е. — Той се намуси. — Няма как обаче да опитаме с него. Има вероятност да я накара съвсем да се затвори в себе си.

— Тя тъй или иначе вече се е затворила. Аз бих рискувал.

— Не сте психиатър — рече той.

Затворих и потънах в мрачни размисли. Нищо, навсякъде удряхме на камък.

Чух шипящия звук, едва когато бе стигнал почти до мен. Вдигнах глава и видях как столът върху въздушна възглавница на Люк Гарнър ловко се плъзна през вратата. Шефът ме изгледа за миг, после запита:

— За какво си толкова начумерен?

— Заради пълното нищо, което получаваме вместо резултати.

— Аха. — Той спусна стола на пода. — Започва да изглежда, като че ли Тилър Убиеца не е изпълнявал никаква задача.

— И това разваля цялата работа, нали? Построих много неща, само заради два лъча зелена светлина. Бивш органоборсаджия се опитва да надупчи агент на РАМО и ние веднага хвърляме десетки хиляди човекочаса и седемдесет или осемдесет часа процесорно време на компютъра. Да бяха планирали да ни вържат по този начин, нямаше да го сторят по-добре.

— Знаеш ли, мисля, че би го приел като лична обида, ако Тилър е стрелял по теб, просто защото не те е харесал.

Не можах да не се засмея.

— Колко лично трябва да го приема?

— Така е по-добре. А сега ще престанеш ли да се измъчваш? Самата хипотеза предполагаше далечно планиране. Знаеш какво представлява разтъпкването. Заложихме доста човешки усилия, защото шансовете ни се струваха добри. Погледни колко много органоборсаджии щяха да са в играта, ако бе истина! Бихме имали възможност да ги пипнем всичките. Но ако нищо не излезе, защо трябва да се измъчваш?

— Заради втория Законопроект за замразяването — отвърнах аз, сякаш той не знаеше.

— Да бъде Волята на народа.

— Цензурирайте народа! Той убива онези мъртви хора!

Лицето на Гарнър се разтрепери по странен начин.

— Какво смешно има? — попитах аз.

Той остави смеха си да отекне. Прозвуча като пиленце, писукащо за помощ.

— Цензурирай. Заглуши. Едно време тези думи не бяха ругатни. Бяха просто евфемизми. Използваха се в книги или по телевизията, когато човек искаше да вмъкне дума, която не му позволяваха да употреби.

— Думите са смешни — вдигнах рамене. — Проклет е бил специален термин в теологията, ако човек го погледне от тази страна.

— Знам, но те звучат смешно. Започнеш ли да казваш „цензурирай“ и „заглуши“, това ти разваля мъжествения облик.