Велимир Петров: Наполеон и Стамболийски с чесън

— Ще ви кажа г-н Премиер; такъв човек като вас не се лъже! След Освобождението в коя ли партия не съм бил! Бил съм консерватор, бил съм либерал, бил съм народняк… и все не съм се чувствал добре там. Таман станах във вашата партия — сдружен зееделец и се почувствах добре, гледам — ще трябва да я напущам…

— Защо ще трябва да ни напускаш, какво има?…

— Ами това, дето рекохте за коридора, вляво… и вдясно… изкушението. Аз няма да мога да издържа, особено вляво… че и вдясно…

Стамболийски още по-плътно се пресегнал през масата и съвсем в ухото на бай Рачо заврял мустаки:

— То така се казва, г-н Ранков! Може да си пощипваш бяло месенце и да си вземаш от витрината златце… ама по малко! Да не личи!

— А кое е малко… г-н Стамболийски… колко е това — малко…

— Това ти ще си решиш! Голям човек си, грамотен! Ще гледаш — да няма резил!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Към полунощ с булката изпратихме семейството на архитект ЗП и насаме останах замислен. Това, че избутах иззад паяжините, втора бутилка френски коняк, този път — „Мартел“ и то с карамелов сладолед „Брюле“ — добре, оправихме си вкуса и понятията. Това, че нищихме други — от разни, та по-разни теми, също добре. Порових в интернета, гледам — Рачо Ранков стигнал до заместник кмет в община Цар Самуил. Няма и помен от резил, само хубави думички са преминали изпитанието на историята. Като знам, че потомството му, като нас мина през фукарлъка и към днешна дата около него не се навъртат вратове, джипове и директорски бордове, си мисля — заръките на Стамболийски хванали ли са дикиш или напротив…

© 2009 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14152]

Последна редакция: 2009-10-16 17:00:00