Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Ние сме — чу се приглушеният глас на Барс.

— Влизайте, готова съм! — обади се Тарасу и сложи на ушите си обиците, които извади от ковчежето за скъпоценности.

Дъното му се виждаше, а когато тръгнаха насам, капачето едва се затваряше от натъпканите вътре бижута. Всички те бяха преминали малко по малко в касите на търговците, а парите, получени срещу тях, се стопиха.

— Точно така си представям, че би изглеждала една владетелка от Гант! — изрази възхищението си по-импулсивният Арман, а Барс я огледа изпитателно и като че ли остана недоволен.

— Ваше величество, кралице Ени, мога ли да кажа нещо? — попита накрая той.

Тарасу закопча втората обица и разтърси глава, така че висулките на ушите й задрънчаха весело.

— Тези украшения са много красиви, но Ви препоръчвам да сложите другите, които купихме заедно с роклята — добави Барс.

Осъзнала, че говори на нея, тя се обърна учудена, а после се разсмя.

— Не мога още да свикна нито с това име, нито с титлата.

Смехът й не го разведри, лицето му остана напрегнато и смръщено.

— Вие сте кралица Ени Карасо и ще бъде добре да реагирате по-бързо, когато Ви наричат така, милейди!

— Ще се постарая, но сега сме само ние, няма чужди хора!

— Нямаме повече време, от този момент нататък, дори когато мислите, че наоколо няма никой, е за предпочитане да играете ролята си. Запомнихте ли това, което Ви дадох да прочетете за Гант и прославеното древно кралство Рен?

— Колкото до Рен, сър, мога да разказвам за него на собствените му жители. Знам имената на всички благородници от моя двор и бих описала външността и навиците им по-добре от моите. Горещо се надявам обаче, че на бала няма да присъства никой от тях.

— Чиновникът, от когото купих поканите, ме увери в това, Ваше величество — той подви коляно в елегантен поклон.

— Струва ми се, че споменахте нещо за обиците ми?

— Те са от Негово височество, Вашия чичо. Ако принцеса Сарави бъде там, ще познае семейните си бижута и може да ни издаде, без да иска.

— Напълно сте прав, ще ги сменя. Арман, би ли ми подал кутията?

Арман, който трябваше да бъде нещо като неин паж, телохранител и компаньон, изпълни нареждането с изпъчени гърди и най-вдървената си походка.

— Много съм нервен — каза той. — Бих искал вече да сме на кораба заедно с принцеса Сарави, на път за Хонстел.

— Аз също — обади се Тарасу. — Усещам сърцето си да бие така, сякаш е спряло някъде в гърлото ми.

— Успокойте се, всичко ще мине добре, намятаме парцалите и тръгваме! — каза Барс. — Поръчал съм луксозна кола, която ще ни чака на една от хубавите улици. Дотам ще отидем с бричката на странноприемницата, а когато тя си тръгне обратно, ще хвърлим плащовете си, после някой бедняк ще се зарадва да ги намери. Може да не ни обърнат внимание, когато пристигаме в двореца, но е добре да сме изпипали всичко.

Той подаде на Тарасу дълго, овехтяло наметало, същото като тези, които беше приготвил за себе си и Арман.

— Добре, че днес времето не е топло — каза тя, докато се увиваше грижливо. — И дано на мадам Риана не й хрумне да се загледа в обувките ни.

Странноприемницата едва ли беше приютявала досега хора, водещи светски живот, и ако тръгнеха оттук с балното си облекло, щяха да предизвикат любопитството на всеки срещнат. В коридора едва не се сблъскаха с прислужницата, която с прозявка излизаше от една незаета стая. Тя ги проследи лениво с очи и Тарасу беше сигурна, че след като излязат, ще се пъхне в стаите им да тършува. Останалите скъпоценности от кутията беше прибрала в джоба си и рошавата повлекана можеше да разполага спокойно с всичко, което намери. Надяваше се, че повече няма да се връщат тук. Или щяха да успеят и да се върнат у дома, или… за другото не искаше дори да мисли.

— Довечера ще има бал в двореца — бърбореше Йол, докато проправяше път за Синд. — Отворени са всички Звездни зали, но пак няма да поберат желаещите. Само богатството не помага, поканите се издават от канцеларията на крал Аргам на най-блестящите, заслужили и изтъкнати негови поданици и гости. Но защо ли ви обяснявам това, господин Канти, след като ви е известно? Не се съмнявам, че сте тук заради Големите тържества и ще получите кралска покана за лично присъствие.

След това ласкателство секретарят го погледна крадешком и по израза му личеше, че е дълбоко убеден в противното. За части от секундата беше преброил верижките и пръстените на Синд, след което заключи, че шансовете за покана на настоящия му шеф са малко по-големи от неговите — с една дума, почти никакви.