Бранислав Нушич - Автобиография

+ Аз: Не съм. А не вярвам и тия добри хора, които вие цитирахте, да са казали нещо подобно. Всичко това са измислили и стъкмили биографите. Един мой приятел например, артист, преди смъртта си каза: „Пропаднах!“ и направи такава физиономия, като че ли на игра на айнц към седемнадесет е получил десетица.

А след това прочетох във вестниците, че последните му думи били: „Аз свършвам!“

Журналистът: Да, разбира се, трябва малко да се поукраси. Аз наскоро например описвах последните минути на един наш политически мъж, който в агонията си ревеше като магаре, но аз писах, че дълбоко е въздъхнал и на мъртвешкото му чело легнала сянка на грижа за отечеството.

+ Аз: Е, ако се наемете да украсите така нещата, тогава ще ви призая, че последните ми думи всъщност бяха един диалог с доктора, който ме лекуваше.

— Кажете ми, докторе — попитах го аз, когато настъпиха последните минути, — кажете ми, колко горе-долу ще ми струва смъртта?

— Имате пред вид и разноските по погребението ли?

— Не, не, за тия разноски вече съм направил сметката. Искам да знам колко ще ми струват вашите визити!

— Имах десет визити по петнадесет динара и един консилиум — всичко шестстотин динара.

— Евтино, наистина много евтино. На моя приятел, покойния Андрия Янкович, струваше пет хиляди динара, а съдбата му беше също като моята.

— Евтино е, защото, знаете ли, моят принцип е: по-малка печалба, но колкото се може по-голям оборот. Лекарят, който е лекувал вашия покоен приятел Андрия, е спечелил от неговата смърт пет хиляди динара, а за същото време аз ще спечеля от десет покойника пак същата сума!

Наистина, наистина прекрасен принцип — колкото се може по-голям оборот, дори и с цената на по-малка печалба. А такова… аз скоро, нали?

— Да, да…

— Тогава, моля ви се, попълнете една полица за шестстотин динара, които ви дължа, за да я подпиша.

Ето, такива приблизително бяха моите последни думи. Преди много години, напускайки детството и встъпвайки в живота, аз за пръв път казах: „Попълнете една полица, за да я подпиша!“ Завършвайки живота си, аз изрекох същата мисъл. В биографията, разбира се, тия думи може да гласят: „Искам да живея, аз не съм казал още последната си дума!“

Журналистът: Мога ли да запиша тая мисъл като ваши последни думи?

+ Аз: Не. Напишете: „Сбогом и благодаря за вниманието!“

Журналистът: Защо така?

+ Аз: Защото с тия думи искам да завърша и настоящата книга.

Сбогом и благодаря за вниманието!

© 1996 Бранислав Нушич

© 1974 Боян Ничев, превод от сръбски

Бранислав Нушић

Autobiografija, 1996

Сканиране, разпознаване и редакция: goblin, 2007

Публикация:

Бранислав Нушич, АВТОБИОГРАФИЯ

Издателство „Народна култура“, София, 1974

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3524]

Последна редакция: 2008-09-18 20:00:20

Леда — според гръцката митология жена на спартанския нар Тиндарей, прелъстена от Зевс, който й се явил в образа на лебед, когато се къпела.

Вук Караджич (1787–1864) — бележит сръбски възрожденски деец, реформатор на сръбския литературен език, създател на съвременния сръбски правопис и прославен събирач на народни песни.

Сантер. Антон Жозеф (1752–1809) — участник във Френската буржоазна революция, достигнал до генералски чин. Бил е притежател на пивоварна.

Жребият е хвърлен!

С прилагането на езиковата реформа на Вук Караджич от сръбската азбука са отпаднали ъ и ь. — Б. а.

Като хамелеон.

ЮС — малък и голям юс се наричат два гласни звука в старославянската азбука.

Успретезен — египетска династия (XX–XIX в. пр.н.е.).

Чандрагупта — владетел на Северна Индия през втората половина на IV в. пр.н.е.

Кудурнагупта — староиндийски владетел.

Артаксеркс — персийски цар, живял в IV в. пр.н.е.

Сладолед (тур.).

Клеомброт — под това име са известни няколко спартански царе.

Асерхедон — асирийски цар (VI в. пр.н.е.).

Сенохариб — асирийски цар.

Сезострис — под това име са известни няколко египетски фараони.

Каракала — римски император от III в. н.е.

Асурбанипал — асирийски цар от VII в. пр.н.е.

Навуходоносор — име на вавилонски царе.