Бранислав Нушич - Автобиография

Собствено моето военно звание си има своите положителни страни. Най-напред аз съм доайен на сръбските ефрейтори и освен това ние двамата с Наполеон сме най-знаменитите ефрейтори в цяла Европа. Той е знаменит с това, че е заменил ефрейторското си звание с императорска титла, а аз — че цели четиридесет години не замених своето с никакво друго звание.

Моята тринадесета любов беше жена ми. На мен ми бе добре известно, че числото тринадесет е фатално, но не знаех, че това важи и в любовта. Да бях знаел, че е така, щях да прескоча тринадесетата любов и бих се влюбил направо за четиринадесети път или поне бих завел в списъка тринадесетата си любов под номер 12-а.

Понякога обаче и 12-а е в състояние да предизвика големи недоразумения. Спомням си един случай в един курортен хотел, в който хотелиерът, съобразявайки се със суеверието на посетителите си, беше прескочил числото тринадесет и бе означил две стаи като 12-а и 12-б. В тия стаи се настаниха две семейни двойки и започнаха отначало да бъркат стаите си, а след това така се измесиха помежду си, така курортно се объркаха, че трябваше полицейските власти да се намесят, за да установят кой е от 12-а, кой от 12-б. Да разстроиш чуждо семейство заради числото тринадесет — хайде, разбирам — но да устроиш заради това фатално число свое собствено семейство — това само на мен може да ми се случи.

Това стана наскоро след като излязох от затвора, така че не можах и да почувствувам щастието на свободата. От училището — направо в казармата, от казармата — в затвора, от затвора — в брака. Изглежда, като че ли такъв е редът в живота — в училището придобиваш необходимите знания за живота, а в казармата и затвора се подготвяш за брака, в казармата се учиш на дисциплина и подчинение пред началството, а в затвора свикваш да гледаш живота през решетките на прозореца, без да участвуваш в него.

Това сравнение на брака с казармата и затвора е колкото злонамерено, толкова и неточно. В края на краищата би могло да се допусне, че има известна прилика между брака и казармата, но не и между брака и затвора. В казармата освен на безпрекословно подчинение ти се учиш още и да вървиш в крак, което е много важно за брака. Освен това свикваш да се обръщаш под команда наляво и надясно, което също така има своето приложение в брака. Учиш се още и да караулиш, което много често може да ти потрябва и в брака. Учат те и да бъдеш храбър пред лицето на врага, което не ти пречи да му обърнеш гръб, както става и в брака. И най-после — научаваш какво значи престрелка, сблъскване, внезапно нападение, открита борба, военна изненада, бърза отбрана, флангова атака, тревога и нощна служба. А това са все явления, които често се срещат и в брака.

За затвора не би могло да се каже, че има толкова общи черти с брака. За него не е валидно онова определение, според което бракът е „кафез, от който се стреми да избяга всяка птичка, намираща се вътре, и в който се стреми да влезе всяка птичка, която е отвън“. Все пак между затвора и брака има до известна степен и прилика, но само до известна степен. Тая прилика личи най-ясно в мнението, че бракът е робия, и то през първите пет години — строг тъмничен затвор, в който затворникът е окован в тежки окови, вторите пет години — затвор в леки окови, третите пет години без окови, докато най-после през четвъртите пет години затворникът излиза свободно и само вечер се връща да спи в тъмницата.

Между брака, от една страна, и затвора, казармата и училището, от друга, има още една съществена разлика, която изключва всякакво сравнение между тия така различни институти. И училището, и казармата, и тъмницата имат определен срок, докато в брака няма никакъв срок. Знаейки например колко години трае обучението в училище, ти напъваш сили и най-после свършваш. А щом докопаш дипломата — сбогом, училище. Така ей с казармата, където със закон е определен точно срокът на службата. Така е най-после и в затвора. Осъждат те, произнасят ти присъдата и макар тя да е тежка, ти знаеш срока и виждаш края на мъчението си, колкото и далечен да е той. А в брака няма такъв срок. Затова много добре разбирам оня нещастник, който на двадесет и петата годишнина от женитбата си, т.е. на своята сребърна сватба, произнесъл пред жена си следната реч: „Виждаш ли, жено, ако преди двадесет и пет години, в деня на нашата сватба или, да кажем, на другия ден, те бях убил, вече да съм отлежал двадесет години затвор и от пет години да съм свободен. А сега!…“