Ричард Бах - Едно

— Но колко любители на котката на Шрьодингер познаваш ти? — попита тя. — Колцина хора са се заравяли по цели нощи в изчисления и квантова механика? Май по-добре да не говорим за това. Мисля, че никой няма да ни повярва. Това се случи с нас и дори аз се чудя дали беше истина.

— Драги ми скептико — започнах аз, но също се поколебах. Ами ако всичко това е било сън, рядко срещан, общ за двама сън — рисунката и Пай и… ами ако всичко това е било плод на въображението?

Присвих очи и се загледах в движението на автомобилите, решил да изпробвам новата ни гледна точка. Тези там, в големия Мерцедес с тъмни стъкла, ние ли сме? А в оня ръждясал Шевролет, спрял отстрани до пътя, чийто радиатор дими? Ние ли сме тези младоженци? Ние ли сме оня там, присвил жестоко очи, на път към сцената на едно престъпление, убийство в сърцата ни? Опитвахме се да гледаме на тях сякаш това сме ние в други тела, но не се получаваше. Всеки си беше отделен и непознат, затворен в стоманения си пашкул на колела. Еднакво трудно ми беше да си представя нас в разкош, както и в мизерия, макар че бяхме живели и в двете. Ние сме си просто ние, помислих си аз, и никой друг.

— Не си ли гладен ? — попита Лесли.

— От месеци не съм ял.

— Можеш ли да издържиш до булевард Робърт-сън?

— Мога, ако и ти можеш.

Лесли увеличи скоростта, докато бяхме на магистралата, после намали и излязохме от нея към улиците на града, същите тези улици от някогашния й холивудски живот. Той сега бе останал по-далеч назад и от живота на Льо Клерк, колкото и да бе свързана някога с него.

Понякога се свивахме в леглото до късно нощем да гледаме стари филми и тя внезапно ще ме прегърне без предупреждение и ще каже: „Благодаря ти, че ме измъкна от всичко това!“ И все пак подозирах, че на частица от нея това й липсваше, въпреки, че не го признаваше никога, освен когато филмът е много хубав.

Ресторантът още си беше там: рай за глада на непушещи вегетарианци, любители на класическа музика. През годините, откакто напуснахме града, беше станал по-популярен и най-близкото място за паркиране беше на една пряка.

Тя слезе от колата и се запъти бързо към ресторанта.

— Аз съм живяла тук! Можеш ли да повярваш? Някога, много отдавна, в кой ли живот?

— Не можеш да казваш отдавна — рекох аз и я хванах за ръка, за да забави ход. — Макар че, да си призная, по-лесно ми е да схвана сериални животи, отколкото едновременни. Първо древният Египет, после галоп през династията на хановете, после Дивия запад…

На път към ресторанта минахме покрай огромен магазин за радиоелектроника, витрината му представляваше стена от включени телевизори и всички работеха едновременно — пълен хаос, подреден по четири телевизора на един ред.

— … но нещата, които научихме току-що, никак не са лесни за разбиране.

Лесли погледна витрината и внезапно се закова. Помислих, че си е забравила чантичката или й се е счупило токчето на обувката. Ту умира от глад и препуска към ресторанта, ту ще се закове на място да гледа телевизия.

— Всички животи едновременно ли? — каза тя, вглъбена в тези екрани. — Животите на Жан-Пол Льо Клерк, и животите от края-на-света и животите от различни вселени на Машара — всички те едновременно, а ние да не знаем как да назовем това, дори как да го осмислим.

— Хм, не е лесно — признах аз. — А какво стана с похапването?

Тя почука по стъклото витрината:

— Погледни.

Всеки телевизор вътре бе настроен на различен канал и в този следобеден час те предаваха главно стари филми.

На един екран Скарлет О’Хара се заклева, че никога повече няма да гладува; на друг — Клеопатра прави интриги срещу Марк Антоний; под нея във вихрушка от шифон танцуват Джинджър и Фред; вдясно от тях — Брус Лий се втурва да отмъщава; наблизо капитан Кърк и прелестната лейтенант Па-лома надхитряват космическо божество; в ляво от тях ловък рицар хвърля вълшебни кристали, който правят кухнята му искряща от чистота.

Цялата витрина бе изпълнена с екрани с всякакви други драми. На всеки телевизор висеше алена табелка: КУПИ МЕ.

— Едновременно! — възкликнах аз.

— Така минало или бъдеще не зависи от това коя година е — каза тя, — а зависи от това на кой канал е настроен… зависи от това кое ще изберем да гледаме!

— Безкраен брой канали — продължих аз да тълкувам образа на витрината, — но в даден момент всеки телевизор може да работи само на един канал, затова всеки е убеден, че е единственият канал, който съществува!