Рита Моналди - Печатът

— О, просто добър воин с много дългове. Нищо повече — отговори сухо абатът. — Иначе животът му е напълно безцветен и безинтересен, като впрочем и неговата личност, и неговият дух.

— Значи принц без пари? — попитах с недоверие.

— Именно. И ако не страдаше постоянно от безпаричие, може би принц Оранжки вече щеше да е завоювал със сила английския престол.

Млъкнах замислен.

— Разбира се, никога, ама никога не бих заподозрял, че Бедфорд е беглец — подех отново след малко.

— Още един сред нас е такъв. Един човек, който идва от далеч и пак от морски град — добави Мелани с тънка усмивка, вече почти надвесил лице над мен.

— Бреноци венецианецът?! — извиках, като внезапно си вдигнах главата от леглото и, без да искам, я ударих в извития нос на абата, който изохка.

— Именно той, да — потвърди после, докато се изправяше на крака, потривайки носа си.

— Но как можете да бъдете сигурен?

— Ако беше слушал с по-голямо внимание думите на Бреноци, и ако преди всичко твоето познание за света бе по-обширно, щеше без съмнение да забележиш една неправдоподобност — отговори той малко нетърпеливо.

— Ами, той каза, че един братовчед…

— Един далечен братовчед от Лондон го бил научил на английски така простичко, чрез писма — доста любопитно обяснение, не мислиш ли?

И той ми припомни момента, когато стъкларят ме беше завлякъл със сила надолу по стълбите и почти обезумял, ме беше подложил на цял разпит относно турската обсада и заразата, която може би бе нахлула във Виена, а после ми беше споменал маргаритите.

Не ставало дума за никакво цвете, продължи Ато, ами за едно от най-ценните съкровища на „La Serenissima“ 49 49 La Serenissima — „най-ведрата“ историческо наименование на Венецианската република. — (Бел.ред.) — венецианската република, което тя е готова да защитава с всякакви средства и поради което нашият Бедфорд се намираше сега в такова затруднение. Из островите, които се намират в сърцето на венецианската лагуна, се пази тайно едно съкровище, на което дожите, които от множество векове са владетели на „La Serenissima“ , особено държат. На тези острови се издигат работилниците за стъкло и на перли, наречени на латински „margaritae“ . Обработката им е истинско тайно изкуство, предавано от поколение на поколение, с което венецианците са горди, но преди всичко крият ревниво.

— Значи „маргаритите“, които той спомена, и малките перли, които после ми сложи в ръката, са едно и също нещо! — извиках объркан. — Но колко ли може да струват?

— Дори не можеш да си представиш. Ако беше пропътувал и една десета от това, което аз съм пропътувал, щеше да знаеш, че за тези красиви накити се е проляла немалко кръв, и кой знае още колко ще се пролива — каза Мелани, след като седна на писалището.

Майсторите стъклари и техните прислужници според традицията през есенните месеци се радвали на малко свобода. По това време можели да прекъснат работата в своите работилници, да почистят пещите, в които се обработвало стъклото и да се отправят на търговия в чужбина. Но не малко майстори стъклари често затъвали до гуша в дългове или изпадали в затруднения заради периодичното забавяне на поръчките. Техните пътувания в чужбина се превръщали в сгодни случаи за бягство по следите на по-добра участ.

Бягството обаче не се нравело на магистратите от Съвета на десетте във Венеция, които нямали никакво намерение да изгубят контрол върху това изкуство, което бе внесло толкова пари в касите на дожите. Затова поверили случая на инквизиторите на държавата — специалния съвет, натоварен с отговорността да бди затова някоя тайна, която може да ощети „La Serenissima“ , да не излезе на бял свят.

За инквизиторите било даже прекалено лесно да разберат дали някой стъклар се готви да хване пътя. Достатъчно било да се наблюдава дали между занаятчиите от лагуната се шири недоволство и дали наоколо се навъртали агентите, които вербували стъкларите и били изпратени от чужди държави, за да им помогнат в бягството. Агентите се следели крачка след крачка, уличка след уличка, и така довеждали инквизиторите право пред вратите на онези, които имали намерение да избягат. Но играта била рискова на и за непредпазливите чужди пратеници, които нерядко изплували с прерязано гърло от някой канал.

Много венецианци накрая успявали да отплават, но дори и в чужбина скоро бивали откривани, благодарение на мрежата от посланици и консули на венецианската република. Тогава някои дискретни посредници, пратени от Венеция, се опитвали да ги убедят да се върнат, първоначално с хвалебствия и обещания. На онзи, който беше нарушил закона (дори и на убийците) се предлагала амнистия. На тези, които били избягали поради неплатени дългове, се предлагало удължаване на сроковете за плащане.