Рита Моналди - Печатът

Не можех повече. Качих се по стълбите, натоварен с тези шишенца, които вече не можех да понасям, на път към моето легълце на тавана. Но щом стигнах до втория етаж, ме спря шепотът на абат Мелани. Чакаше ме, озъртайки се през открехнатата врата на стаята си в дъното на коридора. Приближих се. Без да ми остави време да отворя уста той ми прошепна, че странното поведение на някои наематели през последните часове му било дало немалък повод за размисъл върху нашето положение.

— Може би се страхувате за живота на някого другиго от нас? — прошепнах веднага притеснен.

— Възможно е, момче, възможно е — отвърна припряно абат Мелани, докато ме придърпваше за ръка вътре в стаята.

След като заключи вратата, ми обясни, че бълнуванията на Бедфорд, които самият абат беше успял да подслуша зад вратата на стаята, в която лежеше болният, разкривали без сянка от съмнение, че англичанинът е просто беглец.

— Беглец ли? Но от какво бяга?

— Изгнаник, който очаква по-добри времена, за да се върне в родината си — каза накратко абатът с назидателен тон, докато почукваше с показалец трапчинката на брадичката си.

Тогава Ато ми разказа една поредица от събития и обстоятелства, които щяха да добият огромно значение през следващите дни. Загадъчният Уилям, чието име Бедфорд бе споменал, беше Уилям, принц Оранжки, кандидат за английския трон.

Очертаваше се дълъг разговор — усетих, че първоначалното напрежение се бе уталожило.

Проблемът, обясняваше междувременно Ато, бил в това, че сегашният крал нямал законни синове. Така че определил за свой наследник брат си, който обаче бил католик и щял по този начин да върне истинската вяра на английския престол.

— Тогава какъв е проблемът? — намесих се, прекъсвайки една прозявка.

— Ами в това, че английските благородници, който симпатизират на реформираната религия, не искат католик за крал и кроят заговор в полза на Уилям, който е един от най-разпалените протестанти. Ако искаш, изтегни се на леглото ми, момче — отговори внезапно абатът с мил глас, като ми посочи постелята си.

— Но тогава Англия може завинаги да остане в ерес! — възкликнах, сложих на земята торбата на Кристофано и легнах, без да чакам втора покана, докато Ато се отправяше към огледалото.

— Да. Затова в Англия днес има две фракции — една протестантска — на оранжистите, а другата католическа. Нашият Бедфорд, макар че никога няма да го признае, трябва да принадлежи към първата — обясни той, докато острото свиване на веждите му, което забелязах в огледалото, показваше неудовлетворението, което абатът изпитваше от проучването на собствения си образ.

— А вие как го установихте? — попитах аз, гледайки го с любопитство.

— Доколкото можах да разбера, Бедфорд се е задържал известно време в Холандия. А Холандия е земя на калвинисти.

— Но в Холандия има и католици, знам от някои наши наематели, които са прекарали доста дълго там, и със сигурност са верни на Римската църква…

— Разбира се. Но Обединените провинции на Холандия са също така и родина на Уилям. Преди около десетина години принц Оранжки победи армията на Луи XIV, отправила се на завоевателен поход. И сега Холандия е бастион на заговорниците-оранжисти — отвърна абатът, изсумтя нетърпеливо, извади една четчица и една кутийка и започна да оцветява в червено малко изпъкналите си скули.

— В общи линии, вие мислите, че Бедфорд е отишъл в Холандия, за да заговорничи в полза на принц Оранжки — заключих, опитвайки се да не го гледам много вторачено.

— Моля ти се, недей да преувеличаваш — отговори той, обръщайки се към мен, след като хвърли за последно доволен поглед в огледалото. — Мисля, че Бедфорд просто е един от тези, които биха искали да видят Уилям на трона, защото — не забравяй — в Англия еретиците са доста голям брой. Ще да е някой от множеството пратеници между единия и другия бряг на Ламанша, и рискува рано или късно да бъде арестуван и затворен в Лондонската кула.

— Всъщност Бедфорд спомена някаква кула, докато бълнуваше.

— Виждаш тогава, че не сме далеч от истината — продължи абатът, взе един стол и седна до леглото.

— Невероятно е — казах и почувствах, че се разсънвам.

Бях притеснен и разтревожен от тези необикновени и въздействащи разкази. Далечни, но мощни конфликти между владетелите в Европа се превръщаха в реални картини пред очите ми, тук, в странноприемницата, в която бях само един беден прислужник.

— Но кой е този принц Уилям Оранжки, синьор Ато? — заинтригувах се.