Рита Моналди - Печатът

— Че привличат към себе си всичко, което се намира в стомаха и го изкарват навън, като отслабват в болния неприятното съпротивление, което би могъл да окаже на действията на лекаря.

И взе с два пръста едно хапче, или иначе казано, един от тези сухи препарати, смес от различни материали, които приготвят билкарите. Не без усилия успяхме да накараме Бедфорд да го глътне. В следващия миг той замлъкна и като че ли щеше да се задуши — беше разтърсен от спазми и кашлица, от устата му започнаха да текат лиги, докато накрая избълва огромно количество воняща гадост в легена, който предварително му бях сложил под носа.

Кристофано разгледа и помириса със задоволство течността.

— Чудотворни са моите лекове, не мислиш ли? А пък са въплъщение на простотата: една унция карамелизирана захар, пет унции ирис и още толкова яйчени черупки на прах, един драм мускус, един драм амбра, заедно с трагаканти и розова вода се смесват и се сушат на слънце — рецитираше предоволен Кристофано, докато се стараеше да почисти слюнките на болния. — А пък при здравите възвръщат апетита, макар че не са толкова силни, колкото диароматикът — добави той. — Напомни ми да ти дам няколко да носиш със себе си, когато раздаваш храната, в случай, че някой откаже да се храни.

След като почистихме и разположихме удобно бедния англичанин, който сега мълчеше с притворени очи, лекарят започна да го дупчи със своите инструменти.

— Както правилно учи маестро Еузебио Скальоне от Кастел дел Маре в кралство Неапол, кръвта трябва да се пуска от вените, които започват от местата, където са се появили циреите. Вената на главата отговаря на циреите на врата, а общата вена на тези върху гърба, но случаят не е такъв. Ще му пуснем кръв от вената на китката, понеже тръгва от циреят, който има под мишницата си. И после от вената на краката, която отговаря на големия бубон на слабините. Подай ми чистия леген.

Нареди ми да потърся из неговите торби шишенцата, на които бе написано „бял диктамон“ и „петолистник“; накара ме да взема по две щипки от всяко и, след като ги разбърках с три пръста вино, ми каза да ги дам на Бедфорд да ги изпие. После ме накара да счукам в хаванчето някаква билка, наречена гарванов крак, с която трябваше да напълня две половинки от орехова черупка, които лекарят използва, след като свърши кръвопускането, за да запуши раните на китката и на глезена на бедния заразен.

— Завържи здраво черупките. Ще ги сменяме два пъти на ден, докато не се появят мехури, които после ще спукаме, за да изцедим отровната вода.

Бедфорд започна да трепери.

— Да не би да му пуснахме прекалено много кръв?

— Съвсем не! Чумата е тази, която смразява кръвта във вените. Бях го предвидил — приготвих смес от коприва, слез, къпина, риган, мента, тинтява, лавър, смола от стиракс, бензоин и ароматна тръстика за една много здравословна парна баня.

От едно черно кадифено вързопче извади малка стъклена бутилка. Слязохме отново в кухнята, където ме накара да сложа съдържанието на бутилката да се вари с много вода в най-големия казан на странноприемницата. Междувременно той се занимаваше с приготовлението на брашно от гръцко сено, ленено семе и корени от алтея, към които по-късно го видях да разбърква свинска мас, взета от килера на синьор Пелегрино.

Като се върнахме в стаята на болния, завихме Бедфорд с пет одеяла и го разположихме удобно над димящия казан, който бяхме пренесли дотам с големи усилия и риск от изгаряне.

— Трябва да се поти, колкото може повече: потта изкарва вредните течности, отваря порите и затопля замразената кръв, за да него убие внезапно гниенето на кожата.

Нещастният англичанин обаче не изглеждаше съгласен. Започна все по-силно да стене, задъхвайки се и кашляйки, като изпъваше ръцете си и разтваряше пръстите на краката си в мъчителни спазми. Накрая изглежда припадна. Като го държеше все още над казана, Кристофано почна да пробожда циреите му с един ланцет на три или четири места. После намаза дупките със сместа от свинска мас. Щом операцията завърши, го върнахме отново на леглото. Не помръдна, но дишаше. Какъв каприз на съдбата, помислих си аз, че лекарските умения на Кристофано се упражняваха именно върху неговия най-разпален критик.

— Сега да го оставим да почива и да се уповаваме на Бог — каза сериозно лекарят.

Заведе ме в стаята си, където ми връчи една торбичка с някакви мазила, сиропи и отвари, вече готови, за да се използват върху останалите наематели. Описа ми употребата и медицинските им свойства, като ме снабди и с някои бележки. Едни remedia 48 48 лекове (лат.) — (Бел.прев.) бяха по-ефикасни за определени усложнения, отколкото за други. Отец Робледа, например, винаги напрегнат, рискуваше да заболее от най-смъртоносната чума — в сърцето или мозъка. По-малко тежко пък било, ако бил засегнат черния дроб, който можел да се освободи от циреите. Трябвало да започна възможно най-рано, тъй нареди Кристофано.