Рита Моналди - Печатът

Тя не беше обикновена проститутка, беше куртизанка — прекалено богата, за да бъде уличница и прекалено алчна, за да не бъде такава. И все пак това не е достатъчно, за да се разбере докрай какво представляваше една куртизанка и на какви тънки изкуства беше майсторка.

Защото всички знаеха какво се случва в „стуфите“ 50 50 stufa (ит.) — съвременно значение — печка, парник, сушилня; едно време — малка баня с гореща вода, сауна — (Бел.прев.) , онези бани, изпълнени с топла пара, въведени в Рим от един немец и препоръчвани за унищожаването на развалените телесни течности посредством потене; бани, които се държаха преди всичко от непочтени жени (имаше една точно на две крачки от „Оръженосеца“, която, според думите на всички, беше най-известната и най-старата в Рим и се наричаше „Стуфата на жените“; всички бяха на ясно, дори и аз, какви сделки можеше да се сключват с някои жени близо до „Сант Андреа деле Фрате“ или в околностите на виа Джулия или в „Санта Мария ин Виа“. Много добре се знаеше, че в „Санта Мария ин Монтероне“ подобна търговия се развиваше дори и в сградите към енорийската църква, и че още в най-стари векове на папите се наложило да забранят на духовенството смесеното съжителство с този род жени, но че подобни забрани често бяха заобикаляни или пък ги нямаха за нищо. В края на краищата беше прекалено ясно кой се крие зад благородните латински имена като Лукреция, Корнелия, Медея, Пентезилея, Флора, Диана, Виктория, Поликсена, Пруденция или Адриана; или кои бяха Дукесата и Преподобната, дръзнали да си присвоят титлите на всеизвестните си покровители; какви скрити страсти обичаха да събуждат Селваджа, Дивата и Смералда, и каква беше истинската природа на Сметаната, или защо Бременната се наричаше така, или най-накрая какъв занаят упражняваше Лукреция Разпасаната.

Какво да обясняваме? Още преди век и даже по-рано бяха определени категориите: проститутки, курви, кардиналски контингент, за лампа, за свещ, ревниви, кокетки, жени с положение и от низшите съсловия, а в някои подигравателни песнички се споменаваха „неделните“, набожните, магариците, гвелфките, гибелинките 51 51 От „гвелфи“ и „гибелини“ — имената на фракциите, поддържали респективно папската държава и Свещената Римска Империя в Италия през XII и XIII в. Най-общо гвелфите застъпвали интересите на богатите търговски фамилии, а гибелините — на поземлената аристокрация. — (Бел.ред.) и стотици хиляди други. Колко бяха? Толкова, че да дадат идеята на папа Лъв X, всеки път, когато трябваше да се ремонтира улицата, дето водеше към пиаца дел Пополо, да налага такса на проститутките, които изобилстваха в този квартал. При папа Климент VII някои се кълняха, че на всеки десет римляни се падала по една блудница (без да се броят сводници и съдържателки на публични домове) и може би свети Августин имаше право, като казваше, че ако проститутките изчезнеха, всичко би затънало в безкрайна разюзданост.

Но куртизанките бяха друго нещо. Понеже с тях любовната игра се превръщаше във върховно преживяване — по нея можеше да се измерва не апетитът на търговеца или войника, а интелектът на посланици, принцове и кардинали. Интелектът: тъй като куртизанките се състезаваха с мъжете успешно в стихоплетство, като Гаспара Стампа, която посвещава цяла пламенна стихосбирка на Колатино от Колалто, или като Вероника Франко, която предизвикваше в леглото и с куплети силните на деня от рода; или като Империя, кралицата на римските куртизанки, която можеше да съчинява елегантни мадригали и сонети и не само била обичана от славни и даровити мъже като Томазо Ингирами, Камило Порцио, Бернардино Капела, Анджело Колочи и невероятно богатия Агостино Киджи, но е позирала за Рафаело и е била съперница на самата Форнарина (Империя се самоубива, но преди смъртта й папа Юлий II й дава пълно опрощение на греховете, а Киджи й издига паметник). Прословутата Мама-не-дава, назована така поради един неблагоразумен младежки отказ, знаеше наизуст Петрарка, Бокачо, Вергилий, Хораций и още стотина други автори.

И тъй: жената, която стоеше пред мен, принадлежеше, както казва Пиетро Аретино 52 52 Пиетро Аретино (1492–1556 г.) — италиански поет, покровителстван от Медичите, автор на сатирични политически коментари и еротична поезия. Преследван е от Църквата заради прочутите си еротични сонети, съпровождани от гравюри на Джулио Романо. — (Бел.ред.) , към онова племе безсрамници, чиито излишества съсипват Рим, докато съпругите вървят по улиците забулени и мънкат под носа си молитви.