Рита Моналди - Печатът

— И ти ли си дошъл да питаш какво ти крие бъдещето? — попита Клоридия. — Добри новини ли искаш да чуеш? Знай, че нещата от бъдещето (това казвам на всички, които идват тук), не винаги са такива, каквито човек желае.

Замълчах смаян. Мислех си, че съм разбрал всичко за тази жена, а изобщо не знаех, че можела да предсказва бъдещето.

— От магии не разбирам нищо. А и ако искаш да опознаеш тайните на звездите, трябва да идеш при някой друг. Но ако никога не са ти гледали на ръка, значи ти трябва именно Клоридия. Или може би си сънувал някакъв сън и искаш да разбереш скрития му смисъл? Не ми казвай, че си дошъл тук без никакво желание, защото няма да ти повярвам. Никой не идва при Клоридия, без да иска нещо.

Бях заинтригуван, развълнуван и в същото време смутен. Дойде ми наум, че трябваше да дам и на нея лекарствата на Кристофано, но го отложих. Вместо това се възползвах от случая и й разказах кошмара, в който се бях видял да падам в тъмната подземна пещера на „Оръженосеца“.

— Не, не, не е ясно — каза накрая Клоридия, поклащайки глава.

— Пръстенът от злато ли беше или от по-прост метал?

— Не мога да знам.

— Тогава тълкуването е неясно. Защото железен пръстен означава някакво добро, но свързано със страдание. Златен пръстен значи голяма печалба. Струва ми се интересна гробницата, която говори за тайни — скрити или разкрити. Може би Девизе е свързан с някаква тайна, която той може да познава или пък не. Знаеш ли нещо такова?

— Не, всъщност знам само, че е много способен музикант — казах, спомняйки си за прекрасната музика, която бях чул да изтръгва от струните на своя инструмент.

— Разбира се, че не можеш да знаеш друго, иначе каква тайна би била тайната на Девизе? — разсмя се Клоридия. — После обаче в твоя сън се явява Пелегрино. Видял си го като мъртъв и после възкръснал, а мъртъвците, които оживяват, означават мъки и терзания. Така, да видим: пръстен, тайна, мъртвец, който оживява. Значението, повтарям, не е ясно заради пръстена. Единствената ясна работа са тайната и мъртвеца.

— Значи сънят е предсказание за нещастие.

— Не е речено. Защото твоят господар всъщност е само болен, в лошо състояние е, но не е мъртъв. А болестта означава просто почивка и безделие. Вероятно, откакто Пелегрино е изгубил силата си, ти се страхуваш да не би да си пренебрегнал задълженията си. Но не се страхувай от мен — каза Клоридия, като лениво извади от едно панерче нов сладкиш. — Разбира се, няма да те обвиня пред Пелегрино, че си малко небрежен. Кажи ми обаче какво се говори долу? Освен нещастния Бедфорд, останалите се радват на добро здраве, нали? — и уж между другото добави: — Как е Помпео Дулчибени, например? Питам те за него, понеже е сред най-възрастните…

Ето че Клоридия отново ме питаше за Дулчибени. Отместих се мрачен. Тя веднага разбра:

— Не се страхувай да седиш близо до мен — каза, като ме придърпа към себе си и разроши косите ми — „засега не съм болна от чума“.

Тогава се сетих за задълженията си и й съобщих, че Кристофано вече ми е връчил лековете, които трябваше да се приложат профилактично на всички здрави. Изчервявайки се, добавих, че трябваше да започна с мехлема от виолетки на маестро Джакомо Бортолото от Парма, с което се налагаше да намажа гърба и хълбоците.

Тя замълча. Усмихнах се плахо:

— Ако предпочитате, имам тук и пастилите на Орсолин Пиньоло от Понтремоли. Можем да започнем от тях, тъй като имате камина в стаята.

— Добре — отвърна тя. — Само да не е дълго.

Седна пред тоалетната си масичка. Наблюдавах я как разкрива раменете си и събира косата си в нощна шапчица от бял муселин, придържана от кръстосани панделки. Междувременно аз се заех да разпаля и да събера в една купа парещите въглени от малката камина, мислейки си с трепет за голотата, която те трябваше да са сгрявали в тези все още топли нощи през средата на септември.

Отново се обърнах към нея. Беше увила два пъти около главата си една ленена кърпа — така приличаше на ангелско видение.

— Рошков, мирта, тамян, бензоин, антимон, замесени с най-фина розова вода — рецитирах, добре изучил бележките на Кристофано, като внимателно положих купата с въглените върху масичката и изсипах в нея прахчето — моля ви, вдишвайте дълбоко с широко отворена уста.

Свалих надолу лененото платно, за да покрия лицето й. Стаята за миг се изпълни с остър мирис.

— Турците умеят да правят много по-здравословни пари от тези — измърмори тя след малко изпод кърпата.