Рита Моналди - Печатът

— Даже му повери управлението на собственото си имущество — каза абатът с въздишка, която изразяваше цялата му горчивина от това, че е видял толкова доверие, вложено не в когото трябва. — Предаде му всичкото изкуство, което Змията не би постигнала, но щеше да съумее да упражнява със собствените си сили. Змията, вместо да му бъде благодарна, поиска да й се плати добре. И придоби изгоди за себе си и за своето семейство — каза той, търкайки палец и показалец, груб жест, намекващ за пари. — Успяваше да си осигури аудиенция пред кралицата почти всеки ден. На вид беше пълна противоположност на Никола: нисък и дебел, лицето — широко прорязано от бръчки с жълтеникав тен, косите — дълги, гарваново черни, под кръглата шапчица скъперническият поглед, полуотворените клепачи, мустачките — извити като камшици над тънките и малко способни на усмивка устни. Студеният, тежък и потаен характер можеше да му придаде вид на всяващ страх човек, ако не беше неговата ограниченост, зле прикривана зад неуместни латински цитати, които повтаряше като папагал, след като ги научаваше от младите си сътрудници, специално назначени за това. Стана за присмех на всички и бе толкова неприветлив, че мадам дьо Севинье го наричаше „Севера“, като най-ледената и недружелюбна част на света.

Реших да не питам Ато защо от неговия разказ се процеждаше толкова ненавист към Колбер, а не към Мазарини, който изглежда се бе обвързал така тясно с Колбер. Вече знаех отговора — не бях ли чул Девизе, Кристофано и Стилоне Приазо да казват, че кастратът Ато Мелани още от най-ранна възраст бил подпомаган и закрилян от кардинала?

— Колбер и Главният интендант Фуке не бяха ли приятели? — осмелих се да питам.

Поколеба се за миг, преди да отговори.

— Запознаха се по време на Фрондата и отначало бяха в добри отношения. По време на вълненията Фуке се държа като образцов поданик. Колбер го заля с ласкателства, предлагайки му услугите си, когато Фуке стана председател на парижкия парламент — пост, който заемаше заедно с този на Главен интендант на финансите. Но това не трая дълго: Колбер не можеше да понася звездата на Фуке да грее така високо и ярко. Как можеше да се прости на Катеричката славата, късметът, чарът, плодотворният труд и винаги будният дух (докато Колбер се потеше като луд, за да роди някоя добра идея) и дори безценната, богата библиотека, с която той, необразованият, дори нямаше да знае как да си служи? Ето защо Змията се превърна в паяк и започна да плете своята мрежа.

Резултатите от маневрите на Колбер скоро се проявиха. Първоначално той зарази Мазарини с отровата на подозрението, после и краля. Тогава кралството излизаше от десетилетия на войни и бедност и не беше трудно да се подправят документите, които да обвинят Главния интендант, че е натрупал богатства на гърба на владетеля.

— Наистина ли Фуке е бил изключително богат?

— Не, изобщо не беше, но трябваше да изглежда такъв заради престижа на държавата — само по този начин можеше да получава винаги нови кредити и така да задоволи постоянните настоявания за пари от страна на Мазарини. Виж, кардиналът, наистина беше изключително богат. При това кралят прочете неговото завещание, малко преди смъртта му, и нямаше никакви възражения.

Но не такава била, обясни Ато, истинската цел на Колбер. След смъртта на кардинала, трябвало да се реши кой да заеме мястото му. Фуке беше разкрасил страната, беше я прославил, беше се раздавал ден и нощ, за да задоволи претенциите за пари — всички логично смятаха, че е негов ред.

— Но когато запитаха младия крал кой ще е наследникът на Мазарини, той отговори: C’est moi 35 35 Това съм аз. (фр.) — (Бел.прев.) . Нямаше място за друг изпълнител на главната роля, освен владетеля, а Фуке беше замесен от прекалено фино тесто, за да свири втора цигулка. Колбер пък бе идеален за ролята на подлизурко — жаден за власт, даже прекалено подобен на краля в желанието да се взема на сериозно, и именно поради това не сбърка нито един ход. Луи XIV веднага падна в капана.

— Значи Фуке е бил преследван заради завистта на Колбер.

— То е ясно. По време на процеса, Змията се опозори — подкупваше съдии, подправяше документи, заплашваше и тероризираше. На Фуке остана само героичната защита на Ла Фонтен, силната реч на Корней, смелите писма, които неговите приятели изпратиха на краля, подкрепата и приятелството на благородните дами и, славата на герой сред народа. Само Молиер замълча страхливо.