Рита Моналди - Печатът

— Но за тялото нищо не мога да кажа — изсмя се тя, като отблъсна закачливо от себе си, сякаш в самозащита, ръката на Бедфорд и хвана тази на Дулчибени.

Всички очи се насочиха към възрастния благородник, който обаче се изтръгна с груб и рязък жест от хватката на куртизанката и стана от масата, насочвайки се към стълбите.

— Какъв театър! — коментира иронично Клоридия, като се опита да прикрие разочарованието си и оправи с типично женски яд един кичур. — И какъв ужасен характер!

Точно тогава се замислих, че предните дни Клоридия се беше опитвала често да се доближи до Дулчибени, който обаче я отблъскваше с нарастваща неприязън. Точно обратно на отец Робледа, който подчертаваше прекалено, че е възмутен от куртизанката, но може би някоя нощ с удоволствие й бе направил посещение, Дулчибени изглежда изпитваше истинско и дълбоко отвращение от присъствието на младата дама. Никой друг наемател на странноприемницата не дръзваше да се отнася към Клоридия с такава ненавист. Но може би именно по тази причина или пък може би заради парите, които (както ясно се виждаше) не липсваха в кесията на Дулчибени, куртизанката изглежда сериозно си беше наумила да привлече благородника от Фермо. Тъй като не успяваше да изтръгне нито сричка от устата му, Клоридия нерядко ме беше разпитвала за Дулчибени, любопитна да разбере всяка подробност.

След като гледането на ръка беше така грубо прекъснато, лекарят се възползва от момента, за да продължи своите разяснения относно лековете срещу заразата. Раздаде ни различни хапове, ароматни пастили и разни други неща. После всички се съгласихме да отидем с Кристофано да проверим какво е състоянието на Пелегрино.

Влязохме в стаята на моя господар, който лежеше на леглото и сега като че ли изглеждаше не толкова обезкръвен. Светлината, нахлуваща през прозорците, ободряваше духовете, докато лекарят оглеждаше болния.

— Ммм — простена Пелегрино.

— Не е мъртъв — обяви Кристофано. — Очите му са полуотворени, все още има треска, но цветът му се е подобрил. И се е напикал.

Обсъдихме с облекчение новината. Много скоро обаче лекарят тосканец трябваше да установи, че пациентът се намира в състояние на кататония, което го правеше почти неспособен да отговаря на външни дразнения.

— Пелегрино, кажи какво разбираш от думите ми — прошепна му Кристофано.

— Ммм — повтори моят господар.

— Не може — установи лекарят с убеждение. — В състояние е да различава гласовете, но не и да отвръща. Вече съм се сблъсквал с подобен случай: един селянин, останал погребан под голям клон, повален от вятъра. Цели месеци не можа дума да продума, макар че напълно разбираше това, което му казваха жената и децата.

— И после какво се случи? — попитах аз.

— Нищо — умря.

Помоли ме да отправя към болния някоя и друга дума, с която да го върна към живота. Но нямах успех: дори и когато му подшушнах, че странноприемницата е в пламъци и че всичките му запаси от вино са в опасност, не сполучих да го изкарам от вцепенението, в което бе изпаднал.

Независимо от това, Кристофано изглеждаше обнадежден. Двете издутини на врата на моя господар вече бяха започнали да избледняват и да спадат — следователно не бяха чумни бубони. Било петна или прости кръвоизливи, сега те постепенно изчезваха. Изглежда не бяхме заплашени от чумна епидемия. Ето защо можехме да се поуспокоим. Не оставихме все пак болния на произвола на съдбата. Веднага проверихме дали Пелегрино беше в състояние да преглъща, макар и бавно, надробени храни или течности. Предложих да го храня редовно. Кристофано щеше да го посещава през определени часове. Странноприемницата обаче си оставаше лишена от този, който я познаваше най-добре и бе в състояние да ни помага. Бях потънал в такива размисли, когато останалите, доволни от посещението при ханджията, един след друг започнаха да се разотиват. Останах сам с лекаря, който се бавеше, оглеждайки замислено тялото на Пелегрино — слабо и неподвижно.

— Нещата отиват на добре, бих казал. Но с болестите човек никога не трябва да се чувства прекалено сигурен — отбеляза той.

Бяхме прекъснати от силен и продължителен звън, идващ от „Улицата на Мечката“, точно под нашите прозорци. Показах се: бяха тримата мъже, пратени за да ни извикат на проверка и да проверят дали някой не е убягнал на часовия. Първо обаче, казаха те, било необходимо Кристофано да даде точен отчет върху здравословното ни състояние. Изтичах в другите стаи и събрах всички наематели. Някои погледнаха с безпокойство моя беден господар, напълно неспособен да стои на краката си.