Рита Моналди - Печатът

— И да съобщава после всичко на поръчителите си — довърши с изражение на погнуса Стилоне Приазо.

Освен Медичите, много скоро и кардинал Мазарини потърсил двойните услуги на Ато, благодарение на старите приятелски отношения между Флоренция и Париж. Кардиналът станал даже негов основен закрилник и го водел със себе си и на най-деликатните дипломатически преговори. Ато бил приеман като човек от семейството. Станал първи приятел на племенницата на Мазарини, по която кралят си бил загубил ума дотам, че искал да се ожени за нея. А когато по-късно на девойката се наложило да напусне Франция, Ато останал неин довереник.

— После обаче Мазарини умря — рече Девизе — и нещата станаха доста трудни за Ато. Негово Величество отскоро беше станал пълнолетен и нямаше доверие в нито едно от протежетата на кардинала — обясни той. — Още повече, че Мелани бе компрометиран от скандала с Фуке, Главният интендант на финансите.

Подскочих. Не беше ли именно Фуке името, което абатът ми бе споменал предната нощ?

— Беше погрешна стъпка — продължи музикантът французин — че Всехристиянският крал му прости едва след много време.

— Наричаш го само „погрешна стъпка“? Но той и онзи крадльо Фуке не бяха ли даже първи приятели? — възрази Кристофано.

— Никой не е успял да установи как са стояли нещата в действителност. Когато арестуваха Фуке, сред неговата кореспонденция беше намерена бележка със заповед Ато да бъде приет тайно като гост в дома му. Бележката бе показана на Фуке от съдиите.

— И как я обясни Главният интендант? — попита нетърпеливо Стилоне Приазо.

— Разказа, че преди време Ато търсел сигурно скривалище. Този всезнайко си бе навлякъл враждата на влиятелния херцог дьо Ла Мейере, наследника на богатствата на Мазарини. Херцогът, който се славеше с избухлив нрав, беше получил от краля разрешението Мелани да бъде отдалечен от Париж и бе пуснал по петите му наемни убийци, за да го очистят. Ето защо някои общи приятели препоръчали Ато на Фуке: в дома му щял да се намира на сигурно място, тъй като не било известно помежду им преди да е имало някаква близост.

— Но значи Ато и Фуке не са се познавали? — каза Стилоне Приазо.

— Не е толкова просто — укори го Девизе с тънка хитра усмивка. — Оттогава са минали повече от двадесет години, а пък аз по онова време бях дете. Впоследствие обаче прочетох докладите от процеса срещу Фуке, които бяха по-разпространени в Париж от Библията. Фуке беше казал на съдиите: „Не бе известна никаква връзка между Мелани и мен.“

— Какъв хитрец! — извика Стилоне. — Съвършен отговор — никой не можел да свидетелства, че някога преди ги е виждал заедно, което обаче не изключва тайно да са били в контакт… Според мен двамата са се познавали, и още как! Онази бележка говори ясно: Ато бил един от тайните шпиони на Фуке.

— Възможно е — съгласи се Девизе. — Така или иначе с този двойнствен отговор Фуке спаси Ато от затвор. Ато нощува в дома на Фуке и веднага след това замина на свой ред за Рим, избягвайки преследванията. В Рим обаче го стигнаха лоши вести: арестът на Фуке, скандалът, опетненото му име, гневът на краля…

— И как се измъкна? — насърчи го Стилоне Приазо.

— Измъкна се прекрасно — намеси се Кристофано. — В Рим постъпи на служба при кардинал Роспильози, негов съгражданин от Пистоя, същият, който после стана папа. Ато и днес още се хвали, че му е помогнал да го изберат за понтифекс. Пистойците винаги разправят небивалици, вярвайте ми.

— Може и така да е — отвърна предпазливо Девизе. — Но за да направиш някого папа, трябва да маневрираш много добре в конклава 21 21 Конклав — общо събрание на кардиналите за избиране на нов папа. — (Бел.ред.) . А по време на този конклав, Ато наистина помогна на Роспильози. Освен това папа Роспильози беше голям приятел на Франция. А се знае, че Мелани от край време е много близък не само с най-видните кардинали, но и с най-влиятелните френски министри.

— Този индивид е интригуващ и двуличен, от него човек трябва да се пази.

Бях на върха на изумлението. Наистина ли човекът, за когото говореха тримата гости на странноприемницата, беше същият, с когото се бях задържал на приказка, на няколко метра оттук, едва предната нощ? Беше ми се представил като музикант, а сега ми се разкриваше като таен агент, участващ в съмнителни дворцови ходове и даже въвлечен в скандали. Изглеждаше тъй, сякаш се бях запознал с две различни лица. Да, ако бе вярно това, което самият абат ми беше споделил (а именно, че все още се радваше на благоразположението на многобройни владетели), трябваше да е на върха на кариерата си. Но след като е чул разговора между Стилоне Приазо, Кристофано и Девизе, кой не би приел думите му с подозрение?