Рита Моналди - Печатът

После Кристофано ме извика при себе си, за да му помогна.

— Много добре, че Пелегрино повърна веднага: така стомахът му се е прочистил от веществата, способни да изгният и да се развалят от стомашните сокове — каза той, щом отидох при него. — От сега нататък заболелият трябва да се храни със студени храни, който освежават холеричния темперамент.

— Ще му пускате ли кръв? — попитах, тъй като бях чувал, че този метод е универсално препоръчван за всеки вид неразположение.

— В никакъв случай: пускането на кръв би могло да намали прекалено много естествената топлина и болният би умрял много по-бързо.

Потръпнах.

— За щастие — продължи Кристофано — нося със себе си билки, мехлеми, отвари, прахчета и всичко, което ми служи в случай на заболявания. Помогни ми да съблечем твоя господар, че трябва да го намажа с балсама за морбили, както Гален нарича „петната“, който прониква и запазва тялото от разваляне и гниене.

Излезе и след малко се върна с цял набор от шишенца.

След като грижливо сгънах в едно ъгълче голямата сива престилка и дрехите на синьор Пелегрино, попитах:

— Може би в такъв случай смъртта на Муре се дължи на чумата или на петната?

— Не намерих и помен от петънце по стария французин — бе резкият отговор. — Все пак вече е късно, за да го разберем. Предадохме тялото.

И той се затвори в стаята с моя господар.

Следващите мигове бяха, меко казано, мъчителни. Почти всички бяха отчаяни след случилото се с ханджията. Смъртта на възрастния французин, приписана от лекаря на отрова, със сигурност не бе хвърлила групата в подобна уплаха. След като почистих стълбите, мисълта ми се насочи към благосъстоянието на неговата душа, която може би скоро щеше да се изправи пред Всевишния. Спомних си, във връзка с това, че един едикт нареждаше да се окачи във всяка стая на странноприемниците някаква картина или изображение на Светия отец папата, или на Светата Дева, или пък някой от светците, и да се постави съд със светена вода.

Сломен, със сърце изцяло обърнато към небето, молейки се Бог да не ме лиши от обичта на моя господар, се качих отново на таванския етаж и се насочих към трите стаи, останали празни след за минаването на жената на синьор Пелегрино, за да търся светена вода и някаква малка икона, която да закача над леглото на заболелия.

Това бяха стаите, обитавани някога от синьора Луиджа. Бяха останали почти непокътнати, тъй като семейството на новия ханджия не беше живяло дълго в тях.

След кратко тършуване намерих в спалнята, върху една доста прашна масичка, близо до две мощехранителници и до един Агнец Божи от сладко тесто, покрит с кристален похлупак и една керамична статуетка на Йоан Кръстител, държащ в ръцете си една стъклена ампула, пълна със светена вода.

По стените висяха красиви икони. Развълнувах се, докато ги гледах и, като се сетих отново за тъжните събития в моя млад живот, в гърлото ми заседна буца. Лошо беше, казах си, че картините в трапезариите изобразяват единствено светски сцени, макар и хубави: една картина с плодове, две с горички и човешки фигури, други две продълговати рисунки на пергамент, с образи на различни птички, селца и амурчета, които чупят лъковете на коленете си и, накрая, единственият Библейски компромис — сладострастната сцена със Сузана и старците в банята.

Погълнат от подобни размишления, избрах малко изображение на Мадоната на Седемте мъки, окачена там и се върнах към стаята, където Кристофано все още се суетеше около бедния ми господар.

След като нагласих в пълно мълчание картината и светената вода до леглото на болния, почувствах, че силите ме напускат и като се отпуснах в един ъгъл на помещението, заплаках.

— Кураж, момче, кураж.

В гласа на лекаря открих онзи Кристофано, бащински настроен и весел, който миналите дни ми бе вдъхнал толкова добро настроение. Той притисна успокоително главата ми между ръцете си и най-накрая аз можах да дам изблик на чувствата си. Умираше този, който ме бе прибрал при себе си, спасявайки ме от сигурна мизерия. Синьор Пелегрино беше човек със сприхав, но добър характер и, макар да бях на служба при него само от шест месеца, ми се струваше, че съм бил винаги с него. Какво щеше да се случи сега с мен? След като карантината приключеше, ако все пак успеех да я преживея, щях отново да се окажа без никакви средства, а новият енорийски свещеник на „Санта Мария ин Постерула“ изобщо не го познавах.

— Сега всички ще имат нужда от теб — каза той, като отново ме изправи на крака. — И аз самият щях да те потърся, тъй като трябва да пресметнем запасите. Паричната помощ, която ще даде Конгрегацията по здравеопазването, ще бъде при всички положения доста скромна и ще е добре да ползваме разумно наличностите си.