Рита Моналди - Печатът

— Да го вдигнем и да го занесем в стаята му — подкани Кристофано, като се наведе над господаря ми.

Никой не помръдна, освен мен, опитах се, без почти никакъв резултат да повдигна тялото му от кръста нагоре. Абат Мелани ме замести, след като ме избута настрана.

— Дръж му главата — нареди той.

Лекарят хвана Пелегрино за краката и сподирени от всеобщото мълчание, го пренесохме до голямата таванска стая, където го положихме на леглото.

Скованото изражение на моя господар излъчваше неестествена бледност, а лицето му бе покрито от тънък слой пот. Приличаше на восъчна фигура. Опулените му очи бяха вперени в тавана, синкавата кожа под тях висеше на торбички. Раната на челото току-що беше почистена от лекаря, разкривайки дълга и дълбока пукнатина, през която се виждаше черепа, вероятно засегнат от някакъв силен удар, но моят господар не беше мъртъв: чуваше се хрипкавото му дишане.

— Паднал е по стълбите и си е ударил главата. Но се опасявам, че вече е бил в безсъзнание.

— Какво значи това? — попита Ато. Кристофано се поколеба, преди да отговори:

— Станал е жертва на пристъп на някаква болест, която все още не съм установил със сигурност. Тъй или иначе, кризата е настъпила мигновено.

— Какво значи това? — повтори Ато, повишавайки тон. — И той ли е отровен?

При тези думи ме побиха силни тръпки. Спомних си какво бе казал абатът предната нощ: ако не успеехме да го спрем навреме, убиецът щеше скоро да вземе нови жертви. И може би сега, доста по-рано, отколкото очаквахме, беше нападнал вече моя господар.

Но лекарят поклати глава в отговор на въпроса на Мелани и свали кърпата, която Пелегрино беше свикнал да носи завързана на врата: две синкави и подути петна се разкриха под лявото ухо.

— От общата скованост би могло да се предположи, че става дума за същата болест като на стария Муре. Но тези — продължи лекарят, като посочи двете подутини — тези тук… И все пак не ми изглеждаше…

Разбрахме, че Кристофано мислеше за чумата. Отдръпнахме се инстинктивно, някой започна припряно да се моли.

— Беше потен, вероятно имаше треска. Когато го спуснахме на улицата, тялото на синьор дьо Муре се отпусна много лесно.

— Ако е чума, не му остава много.

— И при все това… — продължи той, навеждайки се отново над двете тъмни издутини на врата на моя господар — при все това съществува възможност да става въпрос за подобно неразположение, но от друг вид и не толкова безнадеждно. Например „петната“.

— Например какво? — намесиха се отец Робледа и Стилоне Приазо, поетът.

— В Испания, отче, ги наричате tabardillo , докато в кралство Неапол се казват pastici , а в Милано — segni — обясни Кристофано, като се обърна към единия, после към другия. — Това е болест, причинена от развалена кръв вследствие на стомашно неразположение. Всъщност Пелегрино повърна. Чумата започва с цялостна отпадналост, докато „петната“ — с леки смущения, лека отпадналост и замайване на главата (което установих при него именно тази сутрин). След това се задълбочава и има най-различни симптоми. Накрая тялото се обсипва с червени, морави или черни петна като тези двете. Които, наистина са прекалено подути, за да бъдат само петна, но също така са прекалено малки, за да бъдат чумни бубони.

— Но — намеси се Клоридия — това, че Пелегрино припадна така ненадейно, не е ли сигурен знак за чума?

— Не знаем дали е загубил съзнание поради удара в главата или поради болестта — въздъхна лекарят. — Тъй или иначе, истината ще ни кажат тези две подутини тук, които за жалост, казвах, са прекалено тъмни и показват, че болестта е по-тежка и с повече гниене.

— В крайна сметка — прекъсна отец Робледа — заразно ли е или не?

— Болестта с петната се причинява от прекалена топлина и пресъхване, и впрочем се проявява facillime 19 19 по-лесно (лат.) — (Бел.прев.) при холеричните темпераменти, какъвто е именно Пелегрино. Оттук ще разберете колко е важно, за да се избегне заразата, да не се превъзбуждаме и вълнуваме — и той погледна многозначително йезуита. — Това зло изсушава и унищожава за кратко време влагата на телата и накрая може да причини смърт. Но ако се дава течност на отслабналото и болно тяло, то побеждава заразата в себе си и малцина умират: поради това тази болест е по-лека от чумата. Все пак почти всички сме го доближавали в последните часове. И значи всички сме изложени на опасност. Добре ще е да се приберете в стаите си, аз ще ви посетя един след друг по-късно. Опитайте се да запазите спокойствие.