Рита Моналди - Печатът

— Познавали сте Всехристиянския крал от дете!

— Много добре при това. В онези тежки месеци на изгнание в замъка „Сен Жермен“ той никога не се отделяше от майка си и стоеше винаги един такъв тихичък, и ме слушаше как пея. Често, в моментите на почивка, се опитвах да го разсейвам, измисляйки игри за него; така Негово Величество си връщаше усмивката.

Бях едновременно шокиран и замаян от двойното откритие. Този чудат наемател не само имаше славно минало на музикант; беше се намирал в близки отношения с френския кралски дом! Освен това, той бе едно от тези чудеса на природата, които съединяваха мъжки черти с напълно женски способности и духовни качества. Веднага бях усетил необичайно сребристия тембър на гласа му. Но не се бях спрял достатъчно върху останалите детайли, понеже си мислех, че вероятно ставаше дума за обикновен содомит.

А всъщност се бях сблъскал с един кастрат. В действителност знаех, че за да добият изключителните си гласови данни, кастрираните певци трябваше да се подложат на мъчителна и необратима операция. Ако изключим печалната съдба на блажения Ориген 11 11 Блаженият Ориген (ок. 185 — ок. 254 сл. Хр.) — ученик на Климент Александрийски, ръководил от 202 до 231 г. християнски училища в Александрия и Цезарея. Изгражда религиозна концепция, в която се опитва да обедини християнството и неоплатонизма. , който, за да достигне до върховно извисяване на духа, по своя воля се бил лишил от мъжествеността си, бях чул, че християнската доктрина още от началото си осъждаше кастрацията. Но съдбата беше пожелала именно в Рим услугите на кастратите да бъдат високо ценени и търсени. Всички знаеха, че ватиканската капела почти винаги използва кастрати, а бях чувал възрастните от квартала да коментират шеговито песента на една перачка, като й казваха: „Пееш като Розини“ или „По-добра си от Фолинято“. Имаха предвид кастратите, които преди десетилетия бяха радвали слуха на Климент VIII. Още по-често чувах да се споменава името на Лорето Виктори, чийто глас, знаех, имал дарбата да омагьосва. Затова папа Урбан VIII, без да го е грижа за двойнствената природа на Лорето, го бе приел в ордена на Христовите воини. Нямаше такова значение, че в редица случаи Светият престол беше заплашвал с отлъчване тези, които извършват кастрация. Още по-малко бе от значение, че женственият чар на кастратите предизвикваше смут у зрителите. От приказките и от шегите на моите връстници бях научил, че бе достатъчно да изминеш няколко десетки метра от странноприемницата, за да се озовеш в дюкяна на един услужлив бръснар, винаги готов да извърши ужасното осакатяване, стига заплащането да е добро и тайната да бъде запазена.

— Какво чудно има в това? — каза Мелани, изтръгвайки ме от тези мълчаливи размисли. — Не трябва да те учудва, че една кралица предпочита моя глас пред този, Бог да ми прости, на някаква певачка. В Париж заедно с мен често се изявяваше една италианска певица, някоя си Леонора Барони, която наистина много се стараеше. Днес никой вече не се сеща за нея. Запомни, момче: ако на жените в наши дни не е разрешено да пеят пред публика, както правилно е искал свети Павел, това със сигурност не е случайно.

Вдигна чашата като за наздравица и тържествено изрецитира:

Замълчах, като се ограничих само с един въпросителен поглед.

— Жан дьо Ла Фонтен — каза той с патос. — Най-големият поет на Франция.

— И, ако чух добре, е писал за вас?

— Да. А и един друг поет, този път тосканец, бе казал, че песента на Ато Мелани можеше да служи като лек срещу отровата от пепелянка.

— Друг поет?

— Франческо Реди, най-големият човек на словото и науката в Тоскана. Това бяха музите, по чиито устни шестваше моето име, момче.

— Пеете ли още пред кралските особи на Франция?

— След като се изпари младостта, гласът е първото достойнство на тялото, което ще те предаде. Като млад обаче пях в дворовете на цяла Европа, ето защо имах повод да се запозная с множество принцове. Днес за тях е удоволствие да ме помолят за съвет, когато трябва да вземат важни решения.

— Значи сте… абат-съветник?

— Да, тъй да се каже.

— Сигурно често сте в двора, в Париж.

— Дворът сега е във Версай, момче. А що се отнася до мен, това е дълга история. — И, смръщвайки чело, добави: — Чувал ли си някога да се говори за синьор дьо Фуке?