Рита Моналди - Печатът

— Остави го, момче.

Този път подскочих аз. Пред мен стоеше абат Мелани, който идваше от втория етаж.

— Гладен съм, придружи ме до кухнята.

— Трябва първо да осведомя синьор Пелегрино. Забрани ми да се приближавам до кухненския килер извън обичайните часове за обед и вечеря.

— Не се притеснявай, месер господарят ти сега е зает с мадам бутилката.

— А заповедите на доктор Кристофано?

— Не бяха заповеди, ами ценни съвети. Които аз смятам за маловажни.

Мина пред мен на първия етаж, където се намираха трапезариите и кухнята. Там намерих, за да задоволя неговото желание, малко хляб и сирене, налях и една чаша червено вино. Настанихме се на голямата кухненска маса, където се хранехме обикновено с моя господар.

— Кажи ми откъде идваш — попита ме абатът, докато започваше да се храни.

Поласкан от любопитството му, разказах накратко историята на своя нещастен живот. На няколкомесечна възраст съм бил подхвърлен в един манастир близо до Перуджа. Впоследствие монахините поверили възпитанието ми на една благочестива жена, която живеела в околността. Като съм поотраснал малко, ме завели в Рим, за да бъда поверен на брата на жената, енорийски свещеник на „Санта Мария ин Постерула“, църквичката до странноприемницата. Свещеникът, след като ме бе използвал за някои дребни услуги, преди да бъде преместен извън Рим, ме бе препоръчал на синьор Пелегрино.

— Така, сега значи си прислужник — каза абатът.

— Да, но се надявам да не е завинаги.

— Иска ти се да имаш собствена странноприемница, предполагам.

— Не, синьор абате. Бих искал да стана вестникар.

— Хубава работа! — каза той с леко учудена усмивка.

Ето защо му обясних, че благочестивата и далновидна жена, на която съм бил поверен, ме поверила предвидливо на една възрастна прислужница да ме изучи. Старицата по-рано беше носила монашеско облекло и ме бе обучила в тривия и квадривия 6 6 В средновековните университети т.нар. „тривий“ включва дисциплините граматика, реторика и логика, а „квадривият“ — геометрия, аритметика, музика и астрономия. — (Бел.ред.) , в науките за растенията, за животните и за минералите, в хуманитарните знания, във философия и теология. След това ме бе накарала да прочета множество историци, граматици, италиански, френски и испански поети. Но още преди аритметиката, геометрията, музиката, астрономията, граматиката, логиката и реториката, ме бяха увлекли новините от света и най-вече, разпалих се аз, разказите за близки и далечни събития, за успехите на принцовете и на властващите династии, за войните и за другите чудни неща, които…

— Добре, добре — прекъсна ме той, — ясно, искаш да си вестникар или драскач, наричай го, както ти харесва. На който му сече пипето, често свършва така. Как ти дойде тази идея?

— Често бях изпращан да върша разни поръчки в Перуджа — отговорих му аз. — В града, ако денят бе хубав, имаше публични четения на вестници. После можеха да бъдат купени за два петака (това се правеше и в Рим) „летящите листове“ с много „забележителни описания на най-скорошните събития, случили се в Европа“.

— По дяволите, момче, никога не се бях сблъсквал с такъв като теб.

— Благодаря, синьоре.

— Не си ли прекалено образован за прост кухненски слуга? Тези като теб даже не знаят как се държи перо каза той, като направи гримаса.

Засегнах се.

— Много си интелигентен — добави абатът с по-мил тон. — И те разбирам: на твоята възраст аз също бях очарован от занаята на драскачите. Но имах много други неща за правене. Да се списват майсторски вестници си е голямо изкуство, и това винаги е по-добре, отколкото да се работи. И после — добави той между хапките, да си вестникар в Рим е похвално. Ще можеш да съобщаваш всичко за падането на данъците и таксите, за галиканизма 7 7 Галиканизъм — теория, застъпвана известно време от представителите на френската (галиканска) църква, според която властта на папата трябва да се ограничи в полза на епископите и светската власт. — (Бел.ред.) , за квиетистите 8 8 Квиетизъм — религиозно учение, формулирано от Мигел де Молинос (1640 — 1697 г.), което препоръчва пасивно подчинение на волята Божия, отхвърля богослуженията и аскезата. Католическата църква заклеймява квиетизма като ерес. (Бел.ред.) …

— Да, вярвам… че да — кимнах в опит да прикрия своето невежество.

— Някои неща, момче, все пак трябва да се знаят. Иначе какво ще пишеш? Но пък ти си много млад. И после, кой би могъл да пише сега в този избледнял град? Трябваше да видиш блясъка на Рим от едно време, отпреди няколко години. Музика, театър, академии, посещения на посланици, процесии, танци: всичко сияеше с такова богатство и изобилие, каквито изобщо не можеш да си представиш.