Ги Мопасан - Есе за Гюстав Флобер

Сред близки бе весел и добър. Неукротимата му жизнерадост сякаш бе пряко наследена от Рабле. Обичаше фарсовете, шегите, можеше да ги повтаря години наред. Често се смееше с доволен, откровен, дълбок смях; и този смях изглеждаше по-естествен, по-нормален за него, отколкото яда му към човечеството. Обичаше да приема приятелите си, да обядва с тях. Когато му отиваха на гости в Кроасе, се чувстваше щастлив и отрано се приготвяше за посещението им с видимо и непресторено удоволствие. Беше голям лакомник, обичаше хубавите трапези и фините ястия.

Печалната мизантропия, за която толкова се е говорило, не му беше вродена, а се бе създала постепенно, вследствие на непрекъснатите му срещи с глупостта. Всъщност душата му беше естествено весела и сърцето му пълно с великодушни пориви. Обичаше да живее и живееше пълноценно, искрено, както живее човек с френски темперамент, у когото меланхолията никога не е така отчаяна, както у някои германци или англичани.

Пък и не е ли достатъчно, за да обичаш живота, да изпитваш силна и постоянна страст? Тази страст той изпитваше до смъртта си. Още на младини бе отдал на литературата цялото си сърце и никога не си го взе обратно. Изхаби живота си в тази неумерена, екзалтирана обич, прекарваше като любовниците трескави нощи, потръпвайки от плам, примирайки от умора след часовете на изтощителна и луда любов, и едва събудил се сутрин, наново изпитваше нужда от любимата.

Един ден падна поразен до работната си маса, убит от нея, от Литературата, убит като всички фанатици, които страстта им рано или късно погубва.

Guy de Maupassant

Сканиране, разпознаване и редакция: stomart, 2009

Последна редакция и SFB-форматиране: NomaD, 2010

Издание:

Гюстав Флобер. Избрани творби в четири тома. Том 1. Мадам Бовари

Пето издание

Съставител: Богдан Богданов

Редактори: Пенка Пройкова, Силвия Вагенщайн

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Светлана Йосифова

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евелина Тодорова

Издателство „Народна култура“, София, 1984

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14998]

Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00

Жак-Гийом Туре — френски политически деец (1746–1794). Адвокат в Руанския парламент, депутат на третото съсловие в Генералните щати (1789), известен с умерените си позиции, противник на Терора. Осъден на смърт и гилотиниран.

Шарлот Корде (1768–1793) — привърженичка на жирондистите по време на Френската революция, известна с убийството на Марат. Осъдена на смърт и екзекутирана.

Луи Буйе — френски поет и драматург (1822–1869), приятел и съратник на Флобер. Автор на „Меленис, римска приказка“, „Изкопаемите“ и др. Пиесите му „Госпожа дьо Монтарси“ и „Заговорът Анбоаз“ имат огромен успех. В сътрудничество с Флобер написва феерията „Замъкът на сърцата“.

Виктор Шербюлие — френски писател (1829–1899), публикувал след пътуването си из Ориента романите „Граф Костя“, „Принц Витал“, „Приключенията на Ладислав Болски“ и др.

Жюл Шанфльори — френски писател (1821–1869), автор на няколко романа и на сборника-манифест „Реализмът“, в който защищава това течение както в литературата, така и в изкуството.

Ернест Ренан — френски писател и филолог, известен с рационалистическото си тълкуване на религията, високо ценен от съвременниците си като майстор на стила. По-важни произведения: „Спомени от детството и младостта“, „Бъдещето на науката“, „Произход на християнството“, „История на израелския народ“, „Молитва за Акропола“ и др.

Марсьолен Бертьоло — френски химик и политически деец (1827–1907). Сенатор, министър на образованието, след това на външните работи. Работил в областта на синтетичната химия, термохимията, усъвършенствал калориметъра, изучавал ензимите.

Иполит Тен — френски литературен критик, философ и историк (1828–1893), написал: „Лафонтен и басните му“, „Френски философи от XIX век“, „История на английската литература“, „Философия на изкуството“, „Произход на съвременна Франция“ и др.

Пол Алексис — френски писател (1847–1901), представител на натурализма, приятел и следовник на Емил Зола. Автор на романи („Дневникът на господин Мюр“, „Краят на Люси Пелегрен“), на пиеси („Тази, за която не се женят“) и на монографията „Емил Зола — бележки на един приятел“.