Ги Мопасан - Есе за Гюстав Флобер

Идват и други: ето го издателя Шарпантие. Ако не са няколкото бели косми в дългите му черни коси, човек би го взел за юноша. Той е строен хубавец, с леко изострена брадичка, придобила синкав оттенък от старателно избръснатата гъста брада. Има само мустаци. Охотно се смее с млад и скептичен смях, слуша и обещава всичко на всеки писател, който се добере до него и го отведе в някой ъгъл, за да му даде хиляди препоръки. Ето и чаровния поет Катюл Мендес, с лице на чувствен и прелъстителен Христос, с копринена брада и пухкави коси, които обгръщат със светъл облак бледото му нежно лице. Несравним в умението си да води разговор, изтънчен, чувствителен художник, способен да долови и най-беглите литературни внушения, той особено се харесва на Флобер с очарованието си на събеседник и с интелектуалния си финес. Ето Емил Бержьора, шурея му, който се ожени за втората дъщеря на Теофил Готие 10 10 Теофил Готие — френски поет и писател (1811–1872), един от основателите на Парнаската школа, чиито представители (Льоконт дьо Лил, Катюл Мендес, Жозе-Мариа дьо Ередиа и др.) се противопоставят на романтизма, издигайки в култ „изкуство заради изкуството“. В есето си „Изкуството“ излага принципите на това течение, според които „всичко, което е полезно, е грозно“, а изкуството е цел само по себе си. Автор на романите „Госпожица дьо Мопен“, „Романът на една мумия“, „Капитан Фракас“, на поемите „Албертюс“, „Рибейра“, на стихосбирката „Емайли и камеи“. . Ето Жозе-Мариа дьо Ередиа, чудесният майстор на сонети, който ще остане един от най-съвършените поети на времето си. Ето Юисманс, Еник, Сеар и някои други, взискателният и изкусен стилист Леон Кладел, Гюстав Тудуз.

В този момент влиза, почти винаги последен, един висок и строен човек, чието сериозно лице, при все че е често усмихнато, носи отпечатък на гордост и благородство.

Косите му са дълги и сивкави, някак обезцветени, мустаците му са малко по-бели, а очите му са особени, запълнени от странно разширени зеници.

Прилича на потомствен благородник и има изтънчено-нервния вид на човек от сой. Принадлежи към висшето общество (това се усеща), и то към най-доброто. Това е Едмон дьо Гонкур. Той се приближава, с неизменния пакет специален тютюн, който носи навсякъде със себе си в едната си ръка, а свободната подава на приятелите си.

Малкият салон е препълнен. Гостите минават на групи в столовата.

Тогава именно си заслужаваше да се види Гюстав Флобер.

Размахал ръце, сякаш готов да литне, той минаваше от човек на човек, прекосявайки апартамента с една само крачка; от поривистите му движения дългата му роба се издуваше зад него като кафяво платно на рибарска лодка; бе изпълнен с въодушевление, с негодувание, със страстна разпаленост, с гръмко красноречие; бе забавен в гнева си, очарователен в добродушието си, често поразяваше с фантастичната си начетеност, подплатена с удивителна памет, умееше да завърши някой спор с ясно и дълбоко заключение, с един скок на мисълта си прехвърляше вековете, за да съпостави два факта от един и същи вид, двама души от един и същи тип, две поуки с един и същ характер, изтръгвайки от тези съпоставки блясъка на два ударени един в друг еднородни камъка.

После приятелите му си тръгваха един по един. Придружаваше ги до преддверието, където разменяше по няколко думи с всеки поотделно, стискаше им здраво ръцете и ги потупваше по раменете, като се смееше дружески. Последен си тръгваше Зола, пак заедно с Пол Алексис. Тогава Флобер поспиваше около час на едно широко канапе, след това се обличаше, за да посети приятелката си принцеса Матилд, която приемаше всяка неделя.

Обичаше обществото, въпреки че се възмущаваше от разговорите, които чуваше там; към жените изпитваше нежно и бащинско приятелство, въпреки че отдалеч ги съдеше строго и често повтаряше думите на Прудон 11 11 Пиер-Жозеф Прудон — френски социалист (1809–1865), чиито възгледи претърпяват сложна еволюция. В ранните си произведения отрича правото на собственост и обявява труда за единствения истински капитал. По-късно заема по-консервативни позиции, насочени не толкова към унищожаването на капитала, колкото към реформирането му, за което е критикуван от Маркс в „Нищета на философията“. Известен е като „бащата на анархизма“. По време на I.Интернационал привържениците му се противопоставят на марксистите. : „Жената е гибел за праведния“; обичаше големия разкош, пищната елегантност, блясъка, въпреки че живееше съвсем скромно.