Ги Мопасан - Бел Ами

— Не идвах при вас, защото тъй беше по-добре — започна смело той.

— Как? Защо? — попита тя, без да подозира нещо.

— Защо ли? Нима не се досещате?

— Не, никак.

— Защото аз съм влюбен във вас… О, малко, засега малко, но аз не искам да се влюбвам напълно…

Изглеждаше, че тя не се учуди, не се обиди и не беше поласкана. Тя продължаваше да се усмихва и все така безразлично и спокойно отговори:

— О, вие все пак можехте да дойдете. В мен никога не се влюбват за дълго време.

Той се учуди повече на нейния тон, отколкото на думите й, и каза:

— Защо?

— Защото това не е трудно и аз давам да се разбере това веднага. Ако вие бяхте ми разказали по-рано за вашите опасения, аз бих ви успокоила и бих ви посъветвала обратното — да идвате по-често.

— Нима може да се заповядва на чувствата! — почти извика той с патос.

Г-жа Форесте му каза:

— Мой скъпи приятелю, за мен влюбеният се заличава от списъка на живите хора. Той оглупява, става идиот, а и нещо повече — той става опасен. С мъже, които са влюбени в мен или се преструват, че са такива, аз прекъсвам приятелските връзки — първо, защото са смешни, и второ, те са опасни като бесните кучета. Затова докато мине тази тяхна болест, аз ги държа далеч от себе си. За вас любовта е нещо като насищане, а за мен тя е средство, средство за сближение на душите, което мъжете не признават. Вие я разбирате в буквален, а аз в преносен смисъл. Но погледнете ме в очите…

Сега тя не се усмихваше. Лицето й беше хладно и спокойно и тя продължи да говори, като подчертаваше всяка дума.

— Аз никога, никога няма да бъда ваша любовница, помнете това. Значи съвсем е безполезно, дори за вас е вредно, да настоявате за това. А сега, когато… операцията е направена… искате ли да бъдем приятели. Истински добри приятели, без никакви задни мисли?

Той разбра, че трябва да се откаже от всякакъв опит да продължи да я уверява да отговори на чувствата му. Затова веднага от сърце прие нейното предложение и, възхитен от обстоятелството, че би могъл да има такава съюзница, и подаде и двете си ръце:

— Госпожо, аз напълно съм на услугите ви.

Г-жа Форесте почувства искреност в гласа му и си подаде ръцете. Той ги целуна една след друга, после, като изправи главата си, каза:

— Ей, Богу, ако бих срещнал такава жена като вас, с каква радост бих се оженил за нея!

Тези думи я трогнаха и тя отправи към него горещ, признателен поглед — един от ония погледи, които ни правят за цял живот роби на жените.

Накрая, като сметна, че този разговор е приключен, тя каза с мек тон, като сложи пръст на раната му:

— И аз веднага ще се заема с моите приятелски задължения. Вие, приятелю мой, не сте сръчен.

За момент тя се обърна и попита:

— Мога ли да говоря откровено с вас?

— Да.

— Напълно?

— Напълно.

— Тогава направете визита на госпожа Валтер, която доста ви цени, и почнете да я ухажвате. С нея можете да любезничите колкото искате, макар че тя, помнете това, е напълно честна жена. О, не вярвайте да има заблуда в това отношение. Вие можете да получите там нещо голямо, стига само да съумеете да се поставите, както трябва. Аз знам, че засега вашето положение във вестника не е солидно. Но не се страхувайте от нищо; те приемат с еднаква любезност всички сътрудници. Послушайте ме и идете там.

Той, като се усмихна, каза:

— Благодаря ви. Вие сте ангел… Истински ангел пазител.

След това продължиха да си говорят на други теми. Той стоя дълго време, като искаше да докаже, че му е приятно да бъде с нея. Когато си тръгваше, попита още веднъж:

— И тъй, значи е решено? Ние приятели ли сме?

— Решено е.

Като забеляза, че неговият комплимент е възпроизвел ефект, той добави:

— Ако някога останете вдовица, аз ще предложа кандидатурата си.

И бързо излезе, за да не й остави време да се разсърди.

Дюроа малко се притесняваше да направи визита на г-жа Валтер, понеже нямаше повод да отиде в къщата й и не искаше да изпадне в неловко положение. Директорът беше разположен добре към него, ценеше работата му, предпочиташе го пред другите, когато трябваше да се възлагат трудни поръчки. И защо да не се възползва от неговото разположение, за да получи достъп до къщата му.

Като имаше предвид това, в една хубава сутрин той стана рано, отиде на пазара и купи за десет франка хубави круши. Опакова ги така, сякаш са донесени от далечно място и ги предаде, заедно с една картичка, на портиера на директоршата. На картичката бе написано:

„Жорж Дюроа най-учтиво моли г-жа Валтер да приеме тези няколко плодове, получени от него в това утро от Нормандия“.