Велимир Петров: Напразни думички

Несполучлив опит за лекция за мерака на Лидка, другарче от ученическите години, на тия години — сега е пенсиониран даскал по западни езици — да си обясни Изкуството; даже си водила записки. Даскалска му методика.

Лидке, … глътнах си едните хапове и чакам да стане 6:40, та за следващите Таман време — да ти споделя няколко напразни думички — да ги наречем правила за консумация на изкуство, но не е точно това. Откъде да те подхвана… Хайде, то като тръгне, ще се понареди от самосебе си…

Подходът ти при разглеждане на картина, а оттам и музикално произведение, литература и прочие умствени човешки вкусотии е меко казано претенциозен. Търсиш под вола теле. Нещата са много по-прости и много по-сложни, не зависят от тебе а от твои подсъзнателни натрупвания през годините. Сигурно си се чудила как книжка четена в юношеството, сега прочетена наново е съвсем друга книжка. Ако я прочетеш след още един интервал от време, ще видиш, че е въобще, ама хептен друга книга. Книгата не се е променила, нито мислите на автора, който в повечето случаи отдавна е на пепел, а се променяш ти, с времето и с натрупаните възприятия през годините. Лидка от абитуриентската си вечер няма нищо общо с днешната; даже и молекулите ти са други, подновявани на всеки четири години… четох го някъде.

От моя опит, а аз обичам да разчоплям нещата, съм стигнал до извода, че всички изкуства са едно и също нещо, показано по различни начини. Взаимно се проникват, доближават или отдалечават; дори си взаимстват технически средства, да си кажат каквото са си наумили по-добре, по-пълно и по-изящно. Съществува понятие — размити граници (помежду им).

Има една крилата мисъл, кой я беше измислил?

… Ако можеш да се въздържиш, да не пишеш (рисуваш, композираш и пр.), не пиши (рисувай… и пр.), защото светът (бил) е пренаситен от такава сорта човешка дейност…

Като лаф е интересно, дори екстравагантно, но е противоестествено. Значи Светът да спре развитието си. От друга страна — има хора, които не са предопределени за творци, но имат тая болна амбиция и си пропиляват живота в търсене на това, което никога няма да намерят. Няма нищо по-нещастно от такива хора — от неуспял художник и пр. В тях — само една гола амбиция, породена по различни поводи. Около мене е пълно с такива колеги, стигнали до някъде в овладяване на техническите средства и… край — онова другото, го няма.

Виждаш, че започнах отдалеко, дано ме разбереш по-ясно.

Творецът чувства сърбел, гъдел или както щеш го наречи… дори с грозното — цирей, няма да сбъркаш. Нещо иска да избие навън… Избива — и се създава творбата. Добра или лоша, ако е творба, добре!, ако не е, значи никога няма да е… И тя — творбата, се отделя от автора и заживява свой си, собствен живот. Ако се получи диалог, т.е. ако се намери някой който да я гледа — ако е картина, да я слуша ако е… и т.н. може да протече ток, а може и да не протече. Зависи вече не от картината, а от зрителя, слушателя… Ако протече ток, може да е положителен — харесва се — това добре; ако не се харесва — пак добре, но ако остане безразличен зрителя — това вече е лошо. Случаи разни… Навремето съм убеждавал разни партийни величия, служебно разбира се, в достойнствата на нечия творба. Сякаш си бяха плюли в устата — „Аз не разбирам, но това така трябва да се нарисува; моето дете по-хубаво ще го направи…“ Народът не харесвал такива работи. Просташко отношение. Бях си измислил едни думички: добре, казвам; излиза, че тутраканските орачи, на които им дадохме трактори и друга техника, трябва да ходят на курсове, да се учат да ги управляват, да ги разбират и подчиняват; ходят по шофьорски курсове, късат ги като не знаят и пак учат, а искате изкуството, което е проява на висшата човешка мозъчна дейност, да се разбира и консумира така, от въздуха… не стават тия работи така… трябва съответна подготовка. И друго: ами защо, вика, слагаш и черна боя, черногледство значи; слагай повече червена… партията и прочие. Добре, бе, казвам — къде си видял таварищ Хрушчов да ходи с червен костюм… ами все с черен… официална работа, а и съветската газета — правда е с черни букви печатана, а не с червени… Мигат на парцали; просташки диалози ми се налагаха, ама нямаше как.

Та… нещата, разбира се, не са толкова елементарни… а са съвсем прости; аде…

В твоя случай, да речем, е протекъл ток между картина и Лидка. По-важната страна не е картината, а Лидка. Ще ли тя да изпита нещо… Както като слуша музика или гледа филм, или чете… или гледа на живо артисти… От нея зависи.