Велимир Петров: Много смешно!

— Много смешно! Помниш ли, последните няколко години, шест пъти ми разбиват прозорец на Тойотката и обират каквото могат: касетофон, касети, очила, яке, багаж — такива работи. Писна ми, щото стъклата са къде-къде по-скъпи. Нали съм наивен глупак, съобщавам в полицията. Разпити, показания, по няколко пъти, сякаш аз съм престъпника, знаеш колко време и нерви загубих. За първия случай — хванаха едно малко цинге по друг повод, че изпяло и това. Пак показания… Нищо — на босия цървулите! Трябвало пред съда, като свидетел по делото, да повторя всичко… Приятелката ми — адвокатка, проучва случая. Аз утре ще преснимам от паспорта си страници, да доказвам по съдебен ред, че в деня на дялото съм бил извън страната и дори не съм предизвестен… Онова цинге ме среща: Мараба, бате, как е далаверата?

Тъщата Ани, с бял фланелен панталон, сабо и прозирна блузка с прасковен цвят, носи от любимия ми шам-фастък и донажда:

— За шест месеца се е разглезил и е забравил къде живеем. Не ти каза за комшиите. Като се върнахме по нощите, докато отключим секретите, едната се показа — мислехме, вика, че са Ви арестували, идва полиция, разпитваха ни за Вас, нищо не сме обадили… нещо далавера с алкохол ли… цигари без бандерол ли… Пък сутринта — другата комшийка: аз, вика, с търсени от полицията не разговарям, че и важни… Много смешно!

Мина седмица-две, аз насам, шурека натам; всеки с проблемите си… Таман се хванах да запиша тази смешна дивотия, ей го шурека:

— Дай от твоя Гроздън Уокър, с две ледчета, че се одрънках финансово с тия дела и адвокати. Така съм изкрейзил, че като нищо ще приема и една маруля с репички… полети с лимонче. Да знаеш каква ме люлее! Чак ми се пие…

Приятелката му адвокатка го прехвърлила на колежките си, че не било неин профил и таксите потекли. Сербез глас го привикал в полицията, за кога чакал! Шурека се стреснал и взел, повече за кураж, бившия си баджанак — бивш от милицията. Баджанакът подходил с полицейски хумор: водя ти, рекъл, оня — с издирването, да го закопчееш… Дръпнали му едни спомени и сербезът лично го изтрил от компютъра.

Вкъщи — нов сюрприз! Призовка по същото дяло. Процедури, чакане, разпити… Оказали се трима пунгаши, обрали колата му деветдесет и четвърта — преди пет години. Съдията говорил на ти, карал се на всички; питал пунгашите дали са съгласни с този съдебен състав, не били и отложили делото за ноември, че липсвал един адвокат. Шурека се разтреперил и изтърсил, че тогава пак ще отсъства от страната. Нахокали го и само да посмеел, щяло да му се стъжни! (Търсихме думата в разни речници, няма я, може да е нещо от юриспруденцията!). Шурекът декларирал, че ще се откаже от показанията си, писнало му било да го правят на престъпна маймуна. Че като викнал оня ми ти съдия, това да не ти е концерт по желание, бе, ще те гоня до дупка! Пунгашите видимо се забавлявали, много смешно!…

— Налей още един Гроздън Уокър; и ако ще… не знам какво да ми откраднат, никога няма да се обаждам в полицията. И с прокурора бридж повече няма да играя!… Много смешно!

— А Вие? Защо не се смеете?

Разказът продължава, все със същия успех… Чествахме юбилея на тъщата; въобще не и личи, нито осемдесет и първата; шурека опълни шестдесетте; казва, че не е поумнял; продължаваме да си пием питието под крушата; няколко пъти напуска територията на милата ни правова система — делата си стоят нейде из папките.

1999

© 1999 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11622]

Последна редакция: 2009-05-18 21:50:00