Велимир Петров - Мобилизация

За чест на Тумбалачко трябва да кажем, че се бори мъжки. Без малко да мине в нелегалност. В погледа му се четеше колко много е обиден, но, че ни прощава. Че той пада, но друг ще го смени — и толкоз! На което се надяваме…

Някой, между две чаши разказа за двама юнаци, които за по лесно решили да го гръмнат с газов пищов. След време случайни гости (друг някой каза, че случайни гости няма и не може да има!) намерили юнаците прострени да медитират, докато през това време сръчна ромска бригада по охрана на пътищата, заловила беглеца в съседното землище и го „оправдали“ набързо. Отговорникът по ентусиазма си гледаше добре работата. Даваше право на избор: Греена или не греена такава. Или червено…

Съсед Първи командуваше, ние изпълнявахме безпрекословно: нож, бензинова лампа, пърлене, заливане с вряла вода, черга, стъргане, пак пърлене, до три пъти… Вкусни нежни кожички със солчица, парчедисване. Тиганът се сменяше с друг. Котлето се скъса да ходи до избата.

След този етап имам спомен, че се появиха действащи лица, които ги нямаше в повиквателната заповед. Идваха и си отиваха най-различни хора. Хапваха и пийваха юнашки, дори намираха и кусури. Един запита Съсед Първи откъде е и какво прави тука. Нямало ли вече да си ходи… Работата щеше да се разрастне още, ако една от жените не се сети да каже, че заведението затваря.

Времето спря хода си. Чак надвечер пак проходи, но ние — по-трудно. Добре, че съседите живеят съвсем близко до нас…

Преди това ни беше изказана служебна похвала пред строя за добра служба.

Трябва да споменем и метеорологическият бюлетин, който вечерта съобщи, че времето е било слънчево, че навярно съм си откопал колата. А голата истина беше, че не съм! И, че валя едър мокър сняг, едва не ни затрупа. Изобщо — пивко време! Добре, че сме на изолирано място!

Накрая всичко си дойде на мястото. Оказа се, че гостите са работливи хора. Дошли са специално, като градска бригада, в помощ на селото във върхови моменти — за прибиране на реколтата. Реколтата — парчедисана, беше наистина прибрана… 100% в колите — под тъжния поглед на съседа, да е готова за заминаване. Големият внук си профилактира колата. Малкият пристана някъде. Партито на снахата остана без еклери — изядохме ги. Не бяха лоши.

Съсед Първи обяви отбой. Булката му — по стар български обичай се зае да сложи всичко в ред…

Ние? Ние — отидохме да си ближем раните…

Декември 1994 г.

© 1994 Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11037]

Последна редакция: 2009-03-28 13:00:00