Велимир Петров - Музициран велопоход

Музициращият велопоход се състоеше от: гореспоменатия Авангард, подсилен с петлитрова тубичка Мента; за проясняване на математическата мисъл; килограм кафе, плюс две каси Хисарска минерална, за промиване на бъбреците; основна школска Тумба — предимно на БееМХиксове; с по над сто и двайсет скорости всеки; проточена по шосетата като сола, дуети, триа, квартети и прочие групировки; пъстри, гръмогласни и… безобразно млади; и Ариегарда — ИФАта с водач Фурията и придружител Доктор Зорге, личност с много задължения; най-вече да следи подозрително изпод вежди поведението на коленете и прочие вляво, потропващи във фитнес ритъм по педалите на МПСъто; докато… уж, че е равнодушен.

Отзад, под чергилото, имаше нахвърляно отрадно количество ароматно сено, да не им убива на калъфите с инструментите, художническите етюдници, раниците и евентуално на закъсалите велосипеди и ездачите им. Впрочем, в този смисъл ще споменем мимоходом, че според медицинската справка на Доктор Зорге, още на петия километър от велопохода, един Тимпанист си изкълчил левия (латински термин), а една класическа Китаристка, съответно, десния (латински термин), след което изчезнали безследно и уж ги отметнали като дезертирали. След приключване на велопохода, при профилактиката на ИФАта, изпаднали от сеното; като класическата Китаристка накуцвала вече с левия си класически термин, а съученикът й — с десния.

Сприхавата сврака Никулина регулярно прелиташе разстоянията и ми снасяше бюлетина за местонахождението и прочието на музициращата велоколона. Поради сприхавостта си и холеричната си натура, изпускаше цели думи, изрази, а понякога и най-важното, та трябваше да си го донаглясям и доизмислям; знаете ги как стават тия работи.

Например, беше забравила да ми спомене един твърде важен факт: след Ариегарда се прилепила дълга колона — Обоз, от най-различно естество. Имало две Лади с Преподавателски тела; неможещи да се отделят от питомците си по служебни и морални причини; скъпи западни возила с Родителско присъствие — за контрол и други такива. Изпъквал потомствен Музикант с международна слава, многодетен, чиято голяма дъщеря — Флейтистка, поради нулевия рожденден на първия му внук, не смогнала да си вземе изпитите миналата година. Та, сега следял отблизо, да не се случи същото и със сина му — Вокалист. В Обоза се забелязвали: сладоледаджия с мобифон; акордьор на пиана, продаващ спици и пици; хълцащ представител на Фанта; две твърде нашумели компаньонки с Харлей Дейвидсън — самоделка; както и ТиВи екип.

Сприхавата сврака Никулина държеше да зная, че в началото музициращият велопоход бил посрещан с подозрение, нещо като природно бедствие с ранг на ято скакалци. Това бързо се разсейвало, свиквали едни с други. Правели взаимни компромиси: музикантите свирели фолквариации и по желание, а народонаселението поемало с радост всичко, дори и картините на школниците. Имало и приходи, като някои били в натура, богати на белтъчини и витамини. Сключвали дългосрочни договори за концерти и изложби, както и за шефство.

Подобно всички уважаващи себе си походи и този Музициращ велопоход имал край, макар и с известно разбъркване на отделните му съставни части. По-точно: на финалната права Обозът станал Авангард на похода. Компаньонките с Харлей Дейвидсъна — самоделка, финиширали първи, но щели да се пръскат с шампанско на друго място и при други обстоятелства; ТиВи екипът ги посрещнал на поста си и ги отразил своевременно; хълцащият представител на Фанта захълцал в друга реклама; акордьорът на пиана, вече без спици и пици, взел на акорд някаква бизнес далавера; сладоледаджията с мобифона го извикали по последния, във връзка с някакво поръчково самоубийство; родителското присъствие хукнало да осигурява консумативи по посрещането на изтощените си свидни чада, а учителските тела — да отмарят на поредната зонална конференция.

Основната школска тумба, не особено ентусиазирано вземала обратните километри, предвид скучната перспектива на учебните занятия, припомняйки си с носталгия за отделни хахо-хихита и други такива. Били все още безобразно млади.

Розовата пантера, освен щатния си екипаж, приютила и Доктор Зорге, но не била разбалансирана, щото Докторът не тежал много в някои отношения. Баба Мецосопрано била видимо доволна. Питомците доказали, че са талантливи, работливи и почти дисциплинирани. Колко му трябва на един Директор на Школа по изкуствата.