Велимир Петров - Четвърто вътрешно 1

Милена дошла да донесе поредното изискване от персонала и… заварила леглото ми разсъблечено от чаршафи и одеало и да го дезинфецират, а дрешките ми сгънати, на камарка. Санитарката и казала, да си ги прибере. А къде е мъжът ми; ами — не са ли ви казали… той е вече Там… рекла санитарката и показала красноречиво с вдигане на глава и сочещи нагоре очи. Имала предвид кардиохирургията на десетия етаж; а Милена, след всичко случило се досега, логично възприела като… Горе, на Небето. С подкосени крака и пресъхнала уста, така ми разказа после, попитала дежурната сестра — как може да ме види. Сега не можело, още е в операционната; като съм излезел от упойката, може да се уреди свиждане.

Ох!!! Божичко!!!

Хирургът, як и едър млад мъж, в разцвета на силите си, ме посрещна пръв при идването ми на мене си. Осведоми ме за двата седемнадесет сантиметрови съсирека, като октоподи били, които извадил от прасеца ми. Не смея да си помисля какво би станало, ако късчета от тях бяха тръгнали нагоре към…

И пак ме върнаха в Четвърто вътрешно.

На два пъти идва сестра от хирургията да ми сменя превръзката и вади конците — през един, през ден. Имал ли съм въпроси, пита. За кока й, казвам имам, много е сложен, като везба върху нещо още по-художествено. Правело се със специална машинка, а други въпроси нямах — не бяха в компетенцията и.

Двадесетината сантиметра разрез беше закърпен душмански, като конски чул.

Анестезистът ми разкъсал гласна струна, месеци наред шептях дискретно; лекувах я, ама нещо…

Питах, разпитвах и още съм в неведение — кое е първичното (не за яйцето и кокошката) — дали тромбовете на кракът ми са следствие на инфаркта или инфарктът е следствие от тромбове.

Не ми казаха — сигурно е Държавна тайна!

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13450]

Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00