Велимир Петров - Брифинг по никое време

Художникът слушаше благо усмихнат тази мирна препирня, без да спира ритмично да педалира, както пишеше в друг един непопулярен речник. Около него, из екзотичните насаждения подтичваше медийното братство. Опита да кара с една ръка, другата на кръста; после без ръце; не се получи и заби нос в сапунерката, като подлуди скачащите цифри. Намали темпото, отчете пулс осемдесет и пет, скорост едиколко си, калории и прочие; по-чука с пръстена си по една еклива дигитална камера, завряна току незнам си къде и надвика глъчката:

— Докато се изяснят параметрите на отделните термини; било то брифинг, интервю или споделяне на мисли, позволете ми да направя Научно съобщение относно настоящето четиво! Пишете! Нали знаете, заглавие, после нов ред два реда по-надолу, един пръст по-навътре! Диктувам!

Следващите текстове са оформени в Нещо като Книга. Освен действащите лица, фактически автори на книгата, има един текстописец, броящ се за писател и един художник, които въдворяват някакъв, макар и съмнителен ред в произведението.

Този творчески тандем работѝ сравнително единно, дори плъзна слух, че така нареченият писател и художникът са идентични, други споменаха, че в по-ранни податки имало факти, че художникът е по-идентичен от писателя; но това са популистки подмятания, целящи единствено разцеплението на иначе сплотения и плодотворен колектив.

Запитани двамата поотделно — какво биха казали в отговор на тия упорити слухове, сякаш се бяха наговорили, отвърнаха, че не виждат къде и какъв е проблемът. Нещо повече — обявиха, че имат еднакви привички, ползват едно бельо, обичат и живеят с една обща жена, карат една кола, почти не се разделят и мислят, че това е добра формула за съществуване и оцеляване в този труден живот. Дори децата и внуците им са общи и не могат да разберат на кого са се метнали, щото има и от музикалния бранш.

Относно избора на име на книгата.

То е леко законспирирано. Ето ключа:

Взето е от спортната терминология, а̀ко и авторите да нямат отношение към запалянковщината. Животът на всеки е един мач, с начало и край, с Рефер — Всевишния. Този — ако може да се нарече Живот, обикновено се състои от две полувремена, като след някой прескочен катаклизъм Реферът, т.е. Всевишният, впечатлен от индивида, му отпуска Трето, извънредно полувреме, за доиграване. Все пак всичко е Временно — и от там тази художествена фигура:

като за икономия на мастило, махаме тиретата.

Трета и — дай Боже — четвърта възраст! На нас си ни харесва! А може и при равен резултат да има дузпи! Знаете колко леко Всевишният ни бие дузпата!

Относно избора на картинки за кориците:

Художникът има стотици картини; част от тях с еднакъв успех биха паснали за челна на книгата. По интуиция избра Алегория . Представлява една холандска туба Таленс-Рембранд, с маслена боя, изцъркана хоризонтално, като опънато въже и разполовяваща картината. Отдолу е детайл от църковна стенопис — пъкълът-чистилище с грешници врящи в казана; други — чакат ред; делови дяволи стъкват огъня и друг библейски персонаж. Отгоре — въжеиграч, каквито сме всички ние, балансира с творчеството си и а-а да падне в казана, а може и да премине… Алегория! Авторите считат, че се покрива със съдържанието на книжката. За задната корица картинката е ясна — Овации — посланието е, че животът е един цирк, накрая на книгата има и оцелели, разбира се — първо клоуните, които са заслужили овациите…

Междувпрочем — книгата е естествено продължение на предната — „Разчоплени сантименти“, като пак се разчоплят недоразчоплени сантименти и се внимава да не се инфектира разчопленото.

Други въпроси има ли? Ако няма…

Нямаше! Нямаше ги вече и медийните представители. Бяхя хукнали да предават първи материалите от…

От кое беше — интервюто ли, брифинга ли или научното съобщение — казва ли ти някой.

Художникът слезе от верния си… велоенергометър, стационарно монтиран до Дървото на живота — Красула Аргентея в Зимната градина на североизточната част от хола на ъгловия апартамент от четвъртия етаж. Мимоходом погали с поглед провиждащото се през щорите, на повече от лакет разстояние, дамско неглиже гръбче с вадичката на два пръста под четвъртия прешлен, с оскъдните дрешки, простиращо пеленки в позата от каланетиката: Горе ръцете, стрелям на месо! — от балкона на съседите. Укроти и въведе порядък в пърхащите и прескундачещи мисли и рече някому: