Велимир Петров: Балдъзка с бира

Който е измислил балконите, е бил умен човек! Какво би бил животът без балкони; без Ромео и Жулиета; без чатали домашен суджук по тях; без задължителните чорапогащи, сателитни чинии, и неглиже съседки — със и без нови премени…

Балконите пъстрят живота, пъдят скуката и отчуждението, качват нивото на адреналина — независимо слънчеви ли са или с тенти, с шезлонги и цветарници или остъклени.

Имат си и обратна страна; задни, вътрешни, тъмни петна и Лекета.

Нещо такова се е завъдило на Отсрещния балкон! Любопитник и надзъртаджия! Следя го отдавна и подробно; зная за него… хайде, да не падам на неговото балконско равнище, ще Ви кажа под секрет само за две неща:

Много обича Голичко и Качествена бира! А не си доставя! Причини разни — може и обективни.

Компенсира с наблюдателни методи и денонощно! Надзърта по хорските балкони, че и по-навътре, според видимостта. Очите му изтичат, слюнките — също; голяма емоция.

Обзавел се е с натовска оптика Сикрет-файф, с еди-колко си приближение на обекта и субекта. Нищо не изпуска — Сикрет-файф е сериозна марка; на сън да го бутнеш — ще ти каже консумативите на булките в микрорайона, с крилца ли са или в пауза; и къде какво има на една ръка разстояние, че и по-надалече…

Хората се дразнят; аз нали също съм хора — също се дразня!

Стоя си на балкона, с чаша бяло вино в ръка, гледам в упор проблясъците на натовската оптика и с тая пуста моя толерантност, му кроя разни номера; като ги реализирам само на Ужким, за вътрешна консумация и удовлетворение. Да не падам на неговото балконско равнище, ще Ви кажа, под секрет, само два номера, скроени в жега и реализирани на ужким:

Привикал съм балдъзката, професионална кандидатстудентка и палаветина (Ненаужким си нямам балдъзка, уви!), на балкона и на висок глас, за стръв и заръчвам да премери кристияндиорестите бикини на кака си, ако и станат — да ги мокри със здраве! Аз ще съм в бокса, да не я притеснявам; а всъщност ще следя през щорите, как върви ревюто — по изражението на Любопитника. Тук трябва да е трикът: в най-подходящия момент да разменя балдъзката с тъщата, окомплектована с точилка и пробивен глобален фалцет. Как ще стане точно, още не съм го доизшлайфал, доизпедепсал, губят ми се детайли, нали е на ужким… Важното е, тъщата да е в плажен вариант и да вдъхва… сещате се.

Нейде едно самосъхранително гласче писука: абе, ще си имаш неприятности, не на ужким, с дъщерята на тъща ти — по-голямата; по разни причини… затова ще Ви кажа набързо и втория номер, може и да скъсам написаното…

Взел съм от мазето десет бутилки от контингента на доматения сок. По времето на колекционирането им се пиеше: Окочим, Праздстрой, Радебергер, Пилзнер, Туборг, Берлинер Пилзнер… да не изброявам, да не Ви правя скомина. Напълнил съм ги с първата вода от фасула — за цвят, плюс по две капки банално Веро — за пенливост… и — в хладилника на балкона. Като отчетох раздвижване и заинтересованост откъм Любопитника и проблясване в натовската оптика на Сик-рет-файфа, влязох в кадър, примляснах с пресъхнала уста — да привлека ефектно внимание; отворих хладилника и извадих един изпотен Радебергер. Отворих го, близнах (Верото има вкус на вкиснат портокал), пак отворих хладилника, следващата бутилка… и така — целия асортимент. Любопитника — Надзъртаджия замря и зина. Без оптика се виждаше, че гърлото му беше Сахара, Гоби… и другите пустини взети заедно! Взех легена и започнах бавно и жестоко да изли-вам „бирите“ отвисоко в него… Запени се легена, запени се и зад Сикрет-файфа. Видях как косите му щръкнаха наелектризирани, накъдриха се и модно се прошариха…

С чаша бяло вино в ръка, садистично стъпих в легена, докато на висок глас обяснявах „някому“, че студените бири са най-доброто средство за разкисване на мазоли, докато през това време си пиеш бяло винце, добре изстудено…

Не наужким Ви казвам — голямо удоволствие е това, да си пиеш бялото винце, в голямо количество, с накиснати крака в ледена бира, в тази жега…

От отсрещния балкон се чу звук на изпуснат отвисоко пъпеш, примесен с хрускава натовска оптика… Злорадо доволство заглуши вътрешната ми автоцензора и ги наприказвах едни:

— Ще ми паркираш строшеняка си, на моето място, а! Ще разпространяваш, че слиповете ми са четиридесет и четвърти номер, а! Ще информираш микрорайона, че слагаме четири пъти седмично фасул на масата, а!… Че жена ми не си носела колана с жартиерите, дето го простираме от време на време, а! Че съм гледал с театрално бинокълче стрийптиза от третия балкон, вляво! Че кой не го гледа! Онзи, там е монтирал окопна рогатка, другия — с артилерийски бинокъл, със стъкла против мъгла… А „сериала“, дето все се карат и сдобряват в леглото, от втория балкон, вдясно; кой го е пропуснал… Или домашната дискотека на… хайде, да не падаме на твоето балконско равнище… Надзъртаджия и Любопитник, неден… ама!