Костас Варналис - Диктаторите

Трябвало първо синът й Нерон да бъде провъзгласен за император от преторианците, а сетне Сенатът да утвърди свършения факт. Затова именно заключила Британик — да не би да се измъкне и превари да отиде първи при преторианците и Сената.

Така и станало. Преторианците провъзгласили Нерон за император, а Сенатът утвърдил този избор. И така надеждният шестнайсетгодишен младеж, който имал желязно здраве, солидно образование и всички пороци на Ахенобарбовия и Юлияновия род, станал император на 13 октомври 54 година.

Но работите не се развили така бързо, както ги разказваме.

Много интересен е новият зловещ фарс, който Агрипина изиграла в този случай и който е не по-малко сатанински от другия — изигран съвместно с Нарцис и Палас за сметка на Клавдий и Месалина.

Клавдий, благодарение на усърдието на съпругата си, заминал за другия свят на 12 октомври. Агрипина се погрижила да запази смъртта му в тайна. Никой да не узнае за нея!

Когато на следния ден слънцето изгряло над световната столица, Клавдий си почивал неподвижно в леглото. Спокойствие царяло в двореца и в града. Никакво движение не се забелязвало по коридорите на императорските палати. Бурий, началникът на преторианците, бил поставил стражи на всички изходи.

Тогава оповестили, че височайшият владетел е тежко болен и никой не бива да го безпокои. Агрипина и останалите заговорници пратили писмо до Сената — който се събирал същия ден, — с което молели „patres conscripti!“ да дадат нареждане на консулите и на жреците да отправят молитви към вечните богове за здравето на височайшия господар, за бързото му оздравяване!

А той бил още от предния ден покойник!

И за да не се породи никакво подозрение, че нещо изключително се е случило на Палатинския хълм и на света, изправили мъртвеца и го подпрели седнал с възглавници, нашарили лицето и устните му с ярки бои и поканили една театрална трупа да даде представление в стаята на „болния“, за да го поразвлече, тъй като бил много притеснен, горкият.

Артистите влезли в стаята и почнали да танцуват и да пеят пред леглото. А „болният“ ги гледал с широко отворените си стъклени очи. В един ъгъл на стаята свирел оркестърът — зурни, китари, цимбали и тъпани — леки и весели мелодии, за да повдигне настроението на… умрелия!

Преданата му съпруга час по час се приближавала до него, навеждала се над лицето му и го запитвала мило с най-нежната си усмивка на уста:

— Доволен ли си?

Подобна комедия се разигравала и по улиците. Час по час дворцови служители залепяли по стените „бюлетини“ за развитието на болестта на императора и осведомявали обществеността, че организмът на височайшия владетел на света се бори храбро с болестта.

Тази комедия продължила от сутринта чак до обяд, за да има време, както вече отбелязахме, убийцата Агрипина да подготви провъзгласяването на сина си за император от войската и утвърждаването на този избор от Сената.

До обяд Нерон станал император. И когато вечерта дежурният офицер се явил при новия господар на света да поиска нощната парола, щастливият император, който знаел кому дължи престола си, отвърнал:

— „Най-добрата майка!“

Той бил среден на ръст, казва ни Светоний, кожата му обсипана с лунички, тялото му нечисто, косите му кестеняви, а чертите му, взети поотделно — по-красиви от физиономията му.

Имал сини и късогледи очи, дебел врат, голям корем, тънки крака и желязно здраве. Въпреки крайните си злоупотреби във всяко отношение, почти никога не легнал болен. Само три пъти през живота си се почувствувал неразположен, и то много леко, така че не престанал нито да яде, нито да пие.

Не отдавал никакво значение на облеклото си. Представял се пред хората с кърпа на врата, без колан и бос.

Това е външният му портрет. Ала и вътрешно не бил по-различен. И вътрешно бил нечист, нехаен, безсрамен. Имал обичай да казва:

— Никой не е чист. Но всички крият това. А аз не го крия…

И така Нерон развратничел и вършел престъпления без никакви задръжки и предпазливост, и без лъжливи основания за пред очите на хората. Но и поданиците му не били по-добри от господаря си. Само че не били императори, сиреч безотговорни, неприкосновени и свещени, та по такъв начин да могат да вършат мерзостите си така открито, както императора им. Не всеки би могъл да има подобна „свобода“ в същата степен!

Нерон притежавал по рождение всички пороци на Юлиянския род чрез майка си и тези на Ахенобарбовци — чрез баща си. Бил жесток, безнравствен, маниак, разсипник и артист.