Костас Варналис - Диктаторите

Колел, отсичал ръце и нозе, давел в Тибър с един камък на шията когото си искал, и то по най-дребен повод. Нали бил император, абсолютен господар на живота и честта на поданиците си!

И все пак този кръвожаден и безмилостен артист успявал да мине за човек справедлив, добродетелен, ласкав и… великодушен!

Август бил човек с много трезв разум. Съумял да стане монарх, без да промени почти нищо от „формите“ на свободното управление. Отменил само един основен закон на републиката — „едногодишния срок за държане на властта“. Сиреч народът давал всички държавни длъжности само за една година. С този закон и с още един друг, този за „съвместно управление“ — към всяка длъжност били придадени двама или повече съуправници — основоположниците на републиката са искали да пречат на възстановяването на монархията или пък на поемането на властта от един-единствен човек.

Този основен закон бил потъпкан много преди Август от Сула и Цезар. Сула се провъзгласил за диктатор „за неопределено време“, а по правило тази извънредна власт на диктатора не можела да продължи повече от шест месеца и се давала само във време на изключителна опасност за отечеството, и то на хора, считани от всички за способни да го спасят.

След Сула Цезар потъпкал по същия начин този неписан закон, който всъщност бил обичай. Цезар се провъзгласил за „пожизнен диктатор“, сиреч имал право да заповяда каквото си ще, при това без да дава сметка никому. И сякаш тази абсолютна власт не му стигала, взел, че се провъзгласил и за „пожизнен трибун“, с други думи, покровител на народа, свещен и неприкосновен. Но сякаш и това не му било достатъчно и се провъзгласил и за „пожизнен император“, което значи доживотен върховен началник на войската и на държавната хазна! И накрая взел и титлата „баща на отечеството“!

А Октавиан взел всички тези пожизнени длъжности и титли на Цезар, плюс още една. Приел от Сената титлата „Augustus“, което ще рече „височайши“. И тази му титла останала в историята като негово собствено име. Така че в историята той е познат като Август, а не като Октавиан. Но направил и още нещо. Като император разполагал с държавната хазна. Но поискал да тури ръка и на хазните на провинциите. И затова се провъзгласил и за пожизнен проконсул.

Тук трябва да дадем едно обяснение по отношение държавния строй на Рим. Консулите и преторите били избирани, разбира се, за една година и през това време стоели в Рим. Но след изтичането на годината им, вземали титлата проконсули или пропретори и били назначавани за управители на провинции за още една година. Като управители на провинции имали много по-голяма власт, отколкото като управници в Рим. Защото никакъв закон не ги възпрепятствувал. Можели да узаконяват каквото им скимне и да налагат данъци, колкото им душа иска. По този начин угнетявали и ограбвали до крайна степен провинциите и се завръщали като свръхбогаташи в Рим. Така че управлението на провинция било най-голямата придобивка за един римски политически деец.

Като пожизнен проконсул на всички провинции Август по закон станал пълновластен бирник на цялата империя. С други думи, вместо управителите на провинциите да обират народите, обирал ги той.

Октавиан е бил, разбира се, много щастлив „баща на отечеството“, но извънредно нещастен „баща“ на семейството си. Женил се много пъти. Взел първо Клавдия, внучка на Антоний, за да закрепи чрез това сватовство политическата връзка на триумвирата, а пък самият Антоний се оженил за сестрата на Октавиан, Октавия. Когато я взел, Клавдия била още дете. Но скоро я изгонил недокосната, защото се скарал с тъщата си и с Антоний. Тогава се оженил за Скрибония, останала два пъти вдовица, а това ще рече — жена с много вещина. Но скоро я изгонил заради лошите й нрави. Накрая се оженил за Ливия, жената на Тиберий Нерон, която била бременна от предишния си мъж. Обикнал я много и я задържал за цял живот.

От Скрибония имал една дъщеря, Юлия, която била разпасана като майка си. Тази Юлия родила дъщеря, която също се казвала Юлия, и по нрав приличала на майка си и на баба си, а след това имала още една дъщеря, чудовищна и страшна — Агрипина.

Макар че дал и на трите си момичета строго възпитание от стария тип, Август обаче не успял да промени вроденото им коварство. Научил ги на домакинските работи, да предат, да тъкат и да не поглеждат мъжете; винаги поставял при тях възпитателки, за да не могат дори да приказват свободно помежду си. Римските нрави били толкова разкапани, разложението на обществото за няколко поколения отишло толкова далеч, че вече никой не можел да го възпре нито със заповеди, нито с лицемерната „добродетелност“ на императора.