Костас Варналис - Диктаторите

— Хайде бре, момчето ми — рекъл му пренебрежително Антоний, — върви да си избършеш сополите!

Но „момчето“ обявило война на узурпатора Антоний. И го победило в битката при Мутине. Но в тази битка били убити и двамата римски консули. И тогава Октавиан поискал да стане консул. Сенатът и народът не му давали тази длъжност. Октавиан влязъл с войската си в Рим и ги принудил със сила да го направят консул.

Така започнал политическата и военната си кариера този младеж, комуто предстояло да стане първият император на света!

Не бива от тези първи събития да си създадем неправилната представа, че този младеж е бил крайно дързък и буен и човек на светкавичните решения. Не бива също така да останем с впечатлението, че понеже почнал кариерата си с военни успехи, е бил войник и завоевател.

Тъкмо напротив, Октавиан не бил войник, а политик. Не бил рязък и бърз; обратното, прекалено обмислял всичко. Бил затворен човек. Криел мислите си. Строг. Мнителен. Недоверчив. Безмилостен. Практичен. Грижлив във всичко. В писмата си внимателно отбелязвал не само датата, но и часа!

Имал за девизи: „Бързай бавно!“, „Недоверчивостта е за предпочитане пред лековерието“, „Една работа става бързо, когато става добре“. Считал, че пламенността и дързостта са най-малко необходимите неща за един пълководец.

Един такъв предпазлив, методичен и подозрителен човек, който умеел да изчаква сгодния момент, за да удари, и който от малък е мечтаел да стане господар на света, ако се съпостави с Антоний, човек променчив, неблагоразумен, роб на страстите си, макар и най-добрият пълководец на своето време (след Цезар), ще проличи съкрушителното му превъзходство. Бъдещето на света принадлежало на коварния, въздържания, на разлагащия Октавиан, а не на неблагоразумния, открития, непредпазливия и безгрижния материалист и гуляйджия Антоний.

Следната подробност е доста характерна. Когато станал император, Октавиан приел за своя емблема и за свой печат изображението на сфинкс.

И самият той е бил през целия си живот един сфинкс. Мълчалив и загадъчен.

До такава степен е бил сфинкс, до такава степен прикривал мислите си, че малко преди да умре, поискал да му донесат гребен и огледало. След като сресал косите си и се погледнал за последен път в огледалото и с ужас видял остарялото си и съсипано лице и разбрал, че всичко е свършено, едва тогава казал на околните единствените искрени думи през живота си:

— Е, добре изиграх дотук ролята си в комедията на живота. Ръкопляскайте!

Разправят също така, че когато през 43 г. пр.н.е. Октавиан и Антоний се помирили и се прегърнали да се целунат, винаги недоверчивият Октавиан полекичка опипвал Антоний да не би да е скрил кама под тогата си.

Този младеж, който зарязал училищния чин в Аполония Илирийска, при устието на Аоос, и изтичал в Рим да стане консул, притежавал преждевременната зрелост на гениалните хора. Успял да застане начело на римската държава заедно с Антоний и Лепид, втория триумвират, след това само с Антоний цели 14 години, от 44 до 30 г. пр.н.е., и накрая съвсем сам в продължение на 44 години като абсолютен владетел на целия свят — от 30 г. пр.н.е. до 14 г. от н.е.

Като си помисли човек, че римската държава в продължение на векове е била разтърсвана от граждански войни и че накрая една-единствена личност е успяла да наложи нова система на управление, императорската, ще трябва да признае, че не само упадъкът на двете класи, олигархията и демократите, не само късметът, осиновяването на Октавиан от Цезар, но най-вече личните достойнства на Октавиан са изиграли решителна роля за победата му и за промяната на облика на света.

Когато осемнайсетгодишният Октавиан дошъл в Рим да поиска от Антоний ръкописите и парите на „баща“ си и да настои за незабавното изплащане по 75 драхми на всеки римски гражданин, съгласно завещанието на покойника, Антоний взел на подбив голобрадия нахалник.

По онова време Антоний бил всемогъщ. Народът бил с него и затова Антоний задържал парите на Цезар и ги харчел за своите политически цели. И освен това подправил в своя изгода завещанието.

Погалил, значи, момчето и го посъветвал:

— Ние тук затрихме годинките си в служба на отечеството. А ти още и мустаци нямаш. Не бързай. И не искай невъзможни неща. Нито акълът ти е съзрял, нито пък имаш приятели, които да те подкрепят. Слушай какво: наследството и мястото на Цезар са бреме, много по-голямо от това, което можеш да носиш. Седи си на задника и гледай нас големите!