Костас Варналис - Диктаторите

Костас Варналис умира през 1974 г. в Атина.

Надежда Мирянова

Портретите на „великите мъже“ на световната Римска империя, на черния фон на крайната поквареност на управниците и на крайната мизерия на управляваните, бяха написани не толкова заради интереса, който представляват от историческа гледна точка, колкото най-вече заради поуката. Те бяха написани по времето, когато италианският фашизъм се беше нахвърлил върху Гърция. Целта им бе да укрепят духа на борещата се нация и да разпалят омразата й към насилието на агресорите.

Тази цел остава същата и днес, защото и насилието на империалистите остава, при това в още по-големи мащаби.

От разкриването на миналото читателят ще може да види потуленото в нашата съвременност. И от историческите аналогии на тогавашния господар на света със сегашните властелини в периода на упадъка им ще може да разбере кой е пътят на човечеството и какъв е дългът на прогресивните хора.

К. ВАРНАЛИС

Декември 1955 г.

Югурта не е римлянин. Той е мавър, цар на Нумидия. Но е свързан повече от всеки друг с историята на обществените нрави на владетеля на света, Рим. Той разголил и изложил целия римски империум: консули, претори, сенатори, трибуни и така ги оплел всички, че този случай никога няма да престане да вони.

Случаят Югурта е една „афера Ставицки“ от онова време. Югурта е познавал много добре римските политици. Знаел е тяхната алчност и безсъвестност; знаел е, че те живеят от „нещастията на отечеството“, както казва Салустий. И така, подкупвайки римските управници, Югурта вършел най-различни неща в ущърб на Рим и успявал, все тъй с подкупи, да се отървава безнаказано. И дори се хвалел, че ако искал, можел да подкупи целия Рим.

Югурта не бил обикновена личност. Притежавал всички качества, но и всички недостатъци на своето време. Бил племенник на цар Микипса. Микипса забелязал ума и смелостта на племенника си, осиновил го и го направил наследник на царството наравно със собствените си деца — Адхербал и Хиемпсал.

Но осиновил змия. Щом старият умрял, трите момчета си поделили царството му — Нумидия, днешен Алжир.

Салустий ни дава следния портрет на Югурта: „Той бил красив, силен и умен, и не се оставил да бъде покварен от разкоша и безделието! Прекарвал времето си с коне и в надбягвания и лов на диви зверове. Бил първи по подвизи, но последен се хвалел с тях…“

Но тогава имало много млади мъже (така се наричали онези, които за първи път заемали някоя от високите политически длъжности), при това благородници, които предпочитали парата пред честта. Интриганти в Рим, тирани спрямо съюзниците му. Те убедили Югурта, че ако убие Микипса (втория си баща, този, който го осиновил!), щял да остане единствен господар на Нумидия… „В Рим тогава всичко се продаваше.“

Югурта не сметнал за разумно да убие „баща“ си. Ала убил след смъртта на Микипса „брат“ си Хиемпсал и взел дела му. Добро начало! Нека първо укрепне, пък сетне ще дойде ред и на другия му „брат“, Адхербал. И действително, скоро започнал война срещу Адхербал. И го победил. Злочестият победен поискал тогава помощ от Рим. А Рим тъкмо това и чакал!

Рим постоянно търсел поводи, за да се меси в работите на други държави и да ги подчинява. Но ако политиката на Рим е била винаги империалистическа и цинична, то и политиците му са били винаги грабители и подкупни. И в случая, за който разказваме, сиреч случая, когато Адхербал поискал намесата на Рим, политиката на Рим възтържествувала, но политическите му нрави станали за резил.

Щом обаче пратениците на Адхербал заминали за Рим, Югурта също така веднага изпратил свои хора, но „натоварени със злато и сребро“. Наредил им да отрупат с дарове старите му приятели и да му създадат нови, пак с подаръци, без да жалят златото и среброто. И те още щом стъпили в Рим, изпратили дарове на старите приятели на господаря си, а така също и на най-влиятелните сенатори от онова време. И положението веднага се променило. От престъпник Югурта станал протеже на аристокрацията. Подкупените от Югурта благородници се заели с всеки сенатор поотделно и по този начин „почтеното и пра-древно събрание на старейшините осуетило наказването на черния цар“.

Така ни описва нещата Салустий.

Но злото не спряло дотук. Сенатът издал решение („сенатско предписание!“), че Югурта е имал право да убие Хиемпсал, защото Хиемпсал го обидил; и че е имал право да се бие срещу Адхербал (и да го победи!), защото Адхербал го „нападнал пръв“! Като че ли четеш нова история!