Костас Варналис - Диктаторите

Пъпчивият синеок образ на Сула озарява със зловещия си блясък бъдещето на римската държава.

Противникът му Гай Марий бил селянин, необразован и недодялан. В една епоха, когато римската аристокрация се елинизирала, той имал пренебрежително отношение към гръцкия език, като към език на роби. Ала той е един от най-добрите военачалници в древността. „Груб и суров по нрав“, както го характеризира Плутарх, Марий бил кален човек и споделял с войниците си техния живот, трудностите и лишенията им. Копаел заедно с тях валове, ядял корав хляб и спял върху слама. Затова войниците му го обичали и предано го следвали. Заради тази му каленост и упоритостта му го нарекли „мулето Марий“.

Бил водач на демократичната партия. Но бил повече демагог, отколкото демократ. „Искал да се представя за народен човек, но бил много малко такъв.“ Преструвал се на демократ, за да крепи властолюбието си на поддръжката на народа. Преструвал се, че води суров живот, но „имал разкошно жилище с всички удобства за разгулен живот, а не за живот на суров войн, и достатъчно богатства, заграбени от много царства“.

Но бил толкова алчен, че дори когато издъхвал, „оплаквал собствената си съдба, че умирал беден и обременен с данъци“.

С други думи, и той е бил толкова двуличен, лъжлив, алчен, свиреп и жесток, колкото и Сула и всички останали от този занаят.

Сула не бил селяндур като Марий. Той бил много образован. Познавал както никой друг от онова време римската и гръцката литература. „Просветен дух, красноречив, но коварен и неизмеримо лицемерен“, казва за него Светоний. Бил е не само тип на щастливия римлянин, но и на образования римлянин. Културата му обаче не оказала голямо влияние нито върху характера му, нито върху духа му. При толкова култура Сула е бил суеверен; и макар че бил такъв елинист, никак не се посвенил да разруши и разграби огнището на гръцката култура — Атина.

Казахме вече, че Сула е бил патриций. Един от прадедите му, Руфиний, бил консул. Но той не е известен толкова с тази си „чест“, колкото с безчестието си! Защото открили, че притежава, макар че бил „беден“, повече пари, отколкото законът разрешавал. И го изгонили от Сената.

Така или иначе, родителите на Сула не били богати. Младият Сула прекарал младежките си години в големи лишения. Ала когато навлязъл в политиката, сиреч в авантюристичния стадий на всички „достойни“ млади хора от онази епоха, и станал ковчежник на Марий, който воювал с Югурта в Африка, Сула се завърнал много богат в Рим. И тогава някой го оскърбил:

— Как може да си честен, след като имаш толкова много пари — та нали баща ти не ти остави пукната пара!

Тези думи биха могли да обидят всеки друг, но не и Сула! И Плутарх ни обяснява: „Макар че животът беше загубил предишните си чисти нрави и беше потънал в сластолюбие и разкош, все пак продължаваше да се счита за позорно човек да загуби състоянието си или да не поддържа бедността на дедите си!“

Когато бил още млад и неизвестен, Сула дружел с артисти и смешници и гуляел заедно с тях. Когато станал господар на всичко, диктатор, развратничел пак с такива и „позорял званието си“. Един от тази негова разхайтена компания, Митровий, бил, съобразно с тогавашните нрави, негов любовник. Този Митровий бил „лисиод“, сиреч актьор, който играел женски роли. И Плутарх добавя: „Макар че бил вече навлязъл в години, Сула продължавал да го обича и никак не криел това.“

Когато се завърнал от Нумидия, Сула изцяло се отдал на политиката. И най-напред успял да бъде избран за претор с познатите методи на онова време: чрез купуването на народните гласове. Нали сега разполагал с много пари. Това не било тайна за никого. Когато веднъж заплашил един свой политически противник с думите:

— Внимавай, защото ще използувам срещу теб силата си! (искал да каже „народа“).

Другият му отвърнал:

— Ами, разбира се, че е „твоята“ сила — нали си я купил!

Но такива „дребни неща“ като извратените нрави, грабежа, подмамването, подкупите и политическите убийства, не правели вече впечатление. Защото не били изключения; били законът! И никой политически деец и пет пари не давал какво ще мисли за него… съседът му. Защото и съседът му, ако не бил като него, тогава бил глупак! И ако случайно се намирал някой, който да морализаторствува като Цицерон или Сенека по-късно, то и той бил омесен от същото тесто, и чисто и просто правел литература!

Трябва обаче да подчертаем и следното: не само общественият живот на римляните е бил покварен, ала и личният им; и не само аристокрацията е била покварена, ала и народът. И войската.