Иван Петров: Да умреш с достойнство

Служителят въздъхна с едва забележимо неудоволствие, тъй като погребенията в открития космос излизаха по-скъпи, но запази присъствие на духа и усмихнато продължи:

— Естествено, ако ще търсите нещо наистина скъпо, трябва да е на Хаваите. Фирмата притежава един парцел със само 5 паркоместа, но всяко от тях заема 12 кв. метра.

Уверявам Ви, че ако човек бъде погребан там, роднините му трябва всяка година да плащат на „Живот и Здраве“ по 650 000 стандартни кредита годишно, защото толкова бихме печелили, ако на това място построим хотел и дадем такава стая за ползване през целия сезон. Освен това, както предполагам знаете, — продължи мазно служителят — това място е истински рай — тюркоазените вълни там представляват уникална гледка, а лекият морски бриз е радост за ухото. Това е най-прекрасното място, на което един човек може да избере да бъде погребан. В парцела е включена и прекрасна палма, която ще Ви прави сянка в по-задушните дни. Е, какво решавате? Всъщност, направо ще Ви предоставя лист с оферти, и след като прецените, ще кажете на коя сте се спрели.

Обнадеждени от интересните оферти, Миро и Клара благодариха, и след като взеха телефона на погребалния агент, както и листа с оферти, обещаха да се обадят.

Миро и Клара решиха да оповестят решението си да умрат с достойнство пред семейството си и да им изложат офертите, за да могат всички да вземат дейно участие в избора. На вечерята двамата съпрузи изказаха идеята си, която бе приета с възторг от семейството. Всички бяха много ентусиазирани от факта, че след този толкова достоен живот Миро и Клара ще си отидат от този свят с достойнство. Следващите дни преминаха в трескаво премисляне и трескаво обсъждане. След няколко дни всички изложиха предложенията на гласуване и Хаваите спечелиха с един глас. На следващия ден целият клас на 6-годишния Петърчо знаеше, че прапрабаба му и прапрадядо му ще лежат за вечни времена на Хаваите, а от своя страна всички колеги на Мишо отпразнуваха случая с шампанско. В общи линии, всички представители на семейството разпространиха мълниеносно новината. Миро и Клара направиха едно позвъняване на съответния служител и уточниха всички подробности, включително и деня на смъртта. Това ставаше посредством бавно действаща отрова, която трябваше да бъде изпита в точно определен ден, за да предизвика безболезнена смърт след 168 часа. Следващата стъпка, която предприеха, бе да позвънят на най-големия си враг, семейство Джинджърс, които винаги бяха пред тях в класацията на Форбс, като винаги бягаха пред Миро с 20–30 млрд стандартни кредита. Миро и Клара нарочно ги поканиха, за да ги унизят с това пищно погребение. Започнаха приготовленията за погребението, и когато те бяха завършени, Миро и Клара изпиха безболезнената и бавнодействаща отрова, като в следващите 7 дни бяха отдадени на мисли как ще умрат и дали тяхното погребение на Хаваите щеше да бъде достатъчно ефектно. Бяха поканени личности от световна величина, но Миро и Клара се интересуваха само от присъствието на семейство Джинджърс.

Ден преди да умрат, Миро и Клара се гушеха, замислени за последен път.

— Как мислиш, дали ще ни завиждат Джинджърс? — попита шепнейки Клара.

— Ще завиждат, — отговори Миро — много ще завиждат, че няма да са в ковчезите.

© Иван Миланов Петров

Източник: http://bezmonitor.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1963]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:29