Дан Милман: Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

— От всички закони, които научих, този ми се струва най-труден — рекох аз. — Оставам с впечатлението, че трябва да се отрека от част от себе си — от своите копнежи, ценности и предпочитания.

Лицето на жената маг се озари от някаква особена светлина, когато ми отговори:

— Законът на Приемането почита светостта на всяка душа и нейната индивидуална Божествена искра. Не е нужно да се отричаш от тези неща, Страннико, а просто да се откъснеш от рутината на пътя, по който вървиш. Отстъпването на собствената воля пред една по-висша воля не е обичайна практика — продължи тя, — защото човек иска да прави онова, което предпочита. И това е разбираемо. Но животът невинаги ни дава онова, което предпочитаме, и затова постепенно затъваме в своите пристрастия, тревоги и безсилие. Следвайки ограничената си воля, ти можеш да получиш временно удовлетворение, но не и трайно щастие. Когато видиш ясно, че животът не се свежда само до това да получаваш желаното, но и да се научиш да желаеш онова, което получаваш, тогава ще можеш да живееш в съзвучие със Закона на Приемането.

— Как точно се прилага този закон? — попитах аз.

— Започни с това винаги да се питаш: „Кое е най-добро за всички заинтересовани страни?“ Това може да означава да се молиш за дъжд по време на суша, макар покривът ти да тече. Истинското приемане може да бъде изразено с искреното пожелание: „Нека не бъде моята воля, а Твоята“.

— Това ще ми коства голямо усилие!

— Усилие е за всеки! — рече тя усмихната. — Но усилието е част живота. Всичко започва с това да пренасочиш енергията и вниманието си от желанията на малката лична воля към мъдростта на Висшата Воля.

— За волята на Бог ли говориш?

— Ако се помолиш с думите „Да бъде волята Ти“, това не означава, че вярваш в някакъв външен Бог, а че говориш от сърце. Все едно се питаш „Ако в този момент ме напътстваше един мъдър, любящ и състрадателен Бог, какво щях да направя в тази ситуация?“ След това надникни в сърцето си и се вслушай във висшата си същност. Така ще разбереш какво да сториш и ще намериш смелостта и любовта да го направиш, защото Духът наистина се проявява чрез теб, независимо дали го съзнаваш, или не.

— Не съм сигурен как да започна — признах аз.

— Просто се отвори за Живота на нивото, което ти е по силите. С течението на времето умението да приемаш става все по-пълно и по-дълбоко, докато накрая ще можеш да прегърнеш дъждовните облаци така, както и радостите на слънчевия ден. И не забравяй да се отпускаш в покой! Релаксацията е начинът, по който тялото се оставя на мига и се освобождава от маниакалните идеи за това какво „трябва“ да се случи. Така ще можеш да реагираш естествено и необременено на всеки момент, без предубеждения и очаквания.

Точно в този миг вдигнахме глави и видяхме котката, която ми бе предала Закона на Настоящето. Тя седеше недалеч на един валчест камък, изправена на предните си лапи.

— Нейно Величество е седнала на своя трон — казах аз.

Жената маг, разбира се, използва появата й, за да ми даде още един урок.

— Забелязвал ли си, Страннико, колко упорити са котките, когато решат да отидат някъде?

— Да, забелязвал съм — отвърнах аз, наблюдавайки котката.

— Но ако някой им препречи пътя — добави тя, — те сядат, отпускат се, почиват си и се възползват от случая да ближат своите лапи. Малцина са научили толкова добре изкуството на приемането, колкото котките и майсторите на бойни изкуства.

— Какво общо има приемането с бойните изкуства?

— Най-висшите бойни изкуства подобно на водата имат движения по-скоро плавни, гъвкави и съответстващи, отколкото твърди и противодействащи. Те ни учат да издърпваме, когато ни бутат, и да бутаме, когато ни дърпат — да се сливаме със силите на живота, вместо напразно да пилеем енергията си и да се борим с тях.

Тя замълча и се загледа в хълмовете. Сетне отново се обърна към мен.

— Някога много отдавна във феодална Япония аз бях млад самурай и търсех съвършенството в боравенето с меча. Тренирах по много часове на ден, упражнявах различни удари, блокове и изплъзване. Намерих майстор, който прие да ме учи, но отказваше да говори за техниката ми и настояваше, че тя е от второстепенно значение. Вместо това подчертаваше важността на това да не мисля за победата, безопасността си и изхода от боя. Казваше ми, че само войн, който е в състояние да се отрече от по-низшата си личност — с нейните страхове, желания и привързаности — може да остане спокоен, отпуснат и съсредоточен. В един двубой, да приемеш смъртта значи да оцелееш. Вкопчването в живота вещае загубата му. Разбираш ли? Този закон има пряко отношение към живота и смъртта. Към колкото по-малко неща си привързан, толкова по-голяма е свободата ти.