Дан Милман: Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

— Забелязваш ли как леко се носят облаците по вятъра, без да бързат и без да се съпротивляват?

Замислял се бях над тази идея и преди, но сега тихият й глас сякаш изрече най-съкровените ми мисли, докосна нещо дълбоко в мен и облаците и вятърът достигнаха до центъра на съзнанието ми. В този миг природата бе станала мой учител.

Жената маг завърши своя урок за Закона на Циклите с една история:

— Преди много години, когато пътувах из Полша, се случи да посетя дома на един известен равин, прочут заради голямата си мъдрост. Единствената стаичка, която обитаваше, бе пълна с книги. Освен тях той си нямаше нищо друго с изключение на една маса и одър.

— Раби — попитах го аз, — къде ти е обзавеждането?

— А твоето къде е? — каза той в отговор.

— Моето? — рекох аз озадачена. — Но аз само минавам оттук.

— Аз също — отвърна равинът. — Аз също.

Някои мислят, че отстояването на собствената позиция ни прави силни. Но понякога силата е в това да отстъпим.

Денят напредна и мина обед. Внезапен порив на вятъра разлюля клоните над главите ни и откъсна един лист, който се завъртя и падна в близкия поток. Жената маг махна по посока на струящата вода и ме попита:

— Забелязвал ли си, Страннико, че течащата вода е едновременно и мека, и могъща. Отстъпчива, силна и податлива, тя се подчинява на земното притегляне без съпротива и приема формата на всеки съд. Водата ни разкрива най-разумния и най-мощен отговор на всяко възможно обстоятелство.

— И какъв е този отговор?

— Отстъпването, приемането — отвърна тя.

— Не разбирам — казах аз. — Винаги са ме учили да се боря за онова, в което вярвам, и никога да не се примирявам.

— Макар Законът на Приемането да ни учи да приемаме всичко, каквото се случва в живота ни, тук не става дума за пасивното понасяне на онова, което не ни харесва, за пренебрегването на несправедливостта или допускането да бъдем контролирани и превръщани в жертви. Истинското приемане е активно, позитивно и отстояващо — съзидателен ангажимент да цениш и да използваш всяка ситуация.

— Не мога да претендирам, че истински оценявам по достойнство проблеми като грипа, спуканите гуми и други подобни неща — отговорих аз.

— Този закон не означава да претендираш каквото и да било или да отричаш истинските си чувства, а да ги трансформираш. Ти се научаваш да приемаш всичко, променяйки гледната си точка. — Жената маг закрачи, сякаш търсеше верните думи. — Погледни на нещата така. Да речем, че си атлет и се случи треньорът да ти даде ден почивка, а на другия да те подложи на изтощителна тренировка. Ти можеш да приемеш този факт и дори да го оцениш положително като част от спортната си подготовка . Е, добре, същото важи и за ежедневния ти живот. Духът е твоят треньор, Страннико, а животът е обучението ти. И така, питам те: защо не видиш спуканата гума и грипа като съществена част от познанието и развитието си?

— Е, сигурно и така може да се погледне на нещата. Но никога не съм си представял, че мога да отстъпя пред една спукана гума — пошегувах се аз.

Жената мъдрец се усмихна и обясни:

— Най-дълбокият смисъл на този закон е да се отдадеш на мига, да приемеш онова, което се случва, включително и начина, по който реагираш на него. Той изисква от теб да приемаш не само успехите и неуспехите в живота си, но и самия себе си — своето тяло, мисли и чувства.

— Да не искаш да кажеш, че веднъж щом приема себе си и се отдам на онова, което се случва, животът ще стане по-лесен?

— Животът ще продължи да носи изпитания и предизвикателства — каза тя. — Но ако запазиш спокойствието в живота си, дори и трудностите ще имат своята приятна страна и ще ти се струват като мъчна игра или като решаването на ребус.

— Не мога да се освободя от усещането, че всичко това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

— Всичко е по-лесно да се каже, отколкото да се направи! — отговори тя. — Затова прави нещата постепенно. Когато имаш някакво незначително разногласие с някого, погледни през неговите очи и виж какво ще се случи. Не обръщай внимание на малките огорчения. Следвай заръката на Епиктет, гръцкият мъдрец, който съветвал учениците си така: „Научете се да приемате с радост всичко онова, което се случва.“