Дан Милман: Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

— Радвай се на всеки сезон от живота си, Страннико. Търпеливо обработвай земята, сей си семената, върши си работата и ще пожънеш изобилни плодове от труда си. Приемай и сполуките, и бедите, както приемаш редуващите се сезони. Наслаждавай се на искрящата ледена красота на зимата и на знойните летни дни, защото скоро всеки сезон, ден и миг ще отмине в историята и никога няма да се повтори същият. Затова, вместо да копнееш за лятото по време на зимния мраз или да бленуваш за хладни ветрове през жаркото лято, приеми всеки сезон с даровете му. Използвай силата на циклите и преобразуването и яхни промяната, както корабите яхат вълните.

— Ти каза, че циклите на промяната ще се случват независимо дали ми харесва, или не и затова по-добре да ги приема.

— Да, но има и друго — отвърна тя. — Законът на Циклите също така ни разкрива как да си сътрудничим по-пълно в собствената си еволюция, как да подбираме подходящия момент и да намираме сполука.

— И как става това?

— Всички неща си имат най-благоприятно и най-малко благоприятно време — отговори тя. — Вратите се отварят и затварят. Енергиите се надигат и стихват. Мисъл или действие, предприети по време, когато енергията е във възход и набира сила, вървят по-лесно към своя завършек, но ако са възникнали в период на спад, въздействието им е по-малко. Точно тук Законът на Циклите се слива със Закона на Действието, за да разберем, че търпението е по-добрата страна на мъдростта. Говоря за мъдростта, която ни помага да узнаем кога да действаме и кога да останем в покой, кога да говорим и кога да мълчим, кога да работим и кога да почиваме, кога да яхнем енергията на нарастващия цикъл или да се спотаим и да изчакаме следващата прииждаща вълна.

Отклонихме се от пътеката и тръгнахме направо през гъстата гора и шубраци. Тогава жената мъдрец ми разказа една история:

— Някога в древността цар Соломон бил обзет от силен душевен смут и закопнял за един по-прост и по-спокоен живот. Затова заповядал на един майстор-ювелир да му направи магически пръстен с гравирани в него думи, които ще бъдат верни и уместни във всички времена и при всякакви обстоятелства — думи, които ще облекчават страданието и ще дават на притежателя на пръстена по-голяма мъдрост и проницателност. Майсторът-ювелир изработил специалния пръстен, но вълшебните думи изсякъл едва след много дни размисъл. Най-накрая бижутерът дал пръстена на Соломон. На него пишело: „И това също ще отмине“.

Когато излязохме от гората, теренът изведнъж се промени и се озовахме сред огряно от слънцето сечище. Видях едно портокалово дръвче с натежали от ярък плод клони, чието ухание усещах от мястото, където бях застанал. Имаше също няколко ябълкови дървета, които бяха цъфнали, но все още нямаха плодове, и още две други дървета, които не можах да определя по вид.

— Това са орехи — отговори жената маг на мълчаливия ми въпрос и както обикновено бе уцелила съвършено точно мислите ми. След това се поклони почтително на единия от орехите, скъса малък зелен плод от клоните му и ми го подаде. — Отвори го — рече тя.

— Мисля, че това още не става за ядене.

— Отвори го — повтори тя. Опитах най-напред с пръсти, а след това ударих зелената обвивка между два камъка. Накрая намерих един остър камък и се опитах да я пробия с него, но пак без успех. След това усетих жената маг да ме тупва по рамото, обърнах се и видях, че ми подава шепа зрели орехи. — От миналата година са — каза водачката ми. — Бях ги скрила наблизо.

Тя взе малък камък, удари без усилие черупката на един орех и тя се счупи с лекота. Същото се случи и с другите орехи и двамата закусихме добре. Докато дъвчехме, жената маг ми обясни:

— Тук съм, за да споделя с теб някои прости истини, които правят живота по-добър. Но не мога да ти обещая просветление. То също идва, когато си му е времето. Разбираш ли, ние, хората сме като черупката на ореха. Ако се опиташ да я счупиш в неподходящ момент, това се оказва почти невъзможно. Но когато орехът е зрял, просто го чукваш, където трябва, и той се отваря с лекота. Всекидневието е твоят процес на узряване. И един ден някой ще дойде или нещо ще се случи и ти ще получиш необходимото леко чукване.

Седяхме под сянката на ябълките и ядяхме орехи и портокали, докато слънцето се издигаше към върхарите. Облегнах гръб на ствола на едното дърво и се заслушах в ромоленето на близкото поточе. Почувствах се в единство с цялата природа. Слънчевите лъчи ми стоплиха костите и ми донесоха усещането за отмора и дълбока почивка. Легнах по гръб, вдигнах очи към трепкащите листа и се заех да наблюдавам как облаците се носят над главата ми. И някак съвсем на място жената маг каза: