Марио Пузо - Кръстникът

Дон Корлеоне кимна замислено. После се обърна към сина си и кротко каза:

— Сантино, никога не допускай някой извън семейството да разбере какво мислиш. Никога не им позволявай да узнаят какво ти е на душата. Мисля, че започваш да оглупяваш от цялата тази комедия, която разиграваш е онова младо момиче. Престани и се заеми с работа. А сега се махай от очите ми.

Хейгън видя изненадата, изписана върху лицето на. Сони, после гнева, породен от упрека на баща му. Наистина ли си мислеше, че дон Корлеоне не знае за завоеванията му, чудеше се Хейгън. И действително ли не знаеше каква опасна грешка бе допуснал тази сутрин? Ако това беше вярно, Хейгън никога не би желал да бъде consigrliori на дон Сантино Корлеоне.

Дон Корлеоне изчака Сони да напусне стаята. После потъна в коженото си кресло и рязко посочи бутилката. Хейгън му наля чаша мастика. Дон Корлеоне повдигна очи към него:

— Изпрати ми Лука Брази — каза той.

Три месеца по-късно Хейгън бързаше да свърши писмената си работа в своята кантора в града, надявайки се да излезе достатъчно рано, за да купи някои коледни подаръци за жена си и децата. Бе прекъснат от едно обаждане по телефона — отсреща бръщолевеше Джони Фонтейн в приповдигнато настроение. Филмът бил заснет, а първото копие, каквото, по дяволите, и да означаваше това, помисли си Хейгън, било фантастично. Изпращал на дон Корлеоне коледен подарък, който щял да го шашне. Искал лично да го донесе, но имало да се довършат още няколко незначителни неща във филма. Трябвало да остане на Западното крайбрежие. Хейгън се опита да скрие нетърпението си. Чарът на Джони Фонтейн никога не му бе въздействувал. Но интересът му се възбуди.

— Какъв е подаръкът? — попита той. Джони Фонтейн се изкиска и отговори:

— Не мога да ти кажа, защото това е най-хубавата страна на коледния подарък. — На Хейгън веднага му стана безинтересно и накрая успя учтиво да затвори телефона.

Десет минути по-късно секретарката му каза, че на телефона е Кони Корлеоне и иска да говори с него. Хейгън въздъхна. Като младо момиче Кони беше приятна, но като женена жена бе досадна. Оплакваше се от мъжа си. Продължаваше да посещава майка си по за два-три дни. А Карло Рици се оказваше истински некадърник. Бяха му осигурили приличен малък бизнес, но той го проваляше. Освен това пиеше, развратничеше наляво и надясно, играеше на комар и биеше жена си отвреме-навреме. Кони не бе казала на родителите си за това, но го бе споделила с Хейгън. Той се чудеше каква злощастна истории му е приготвила сега.

Но коледното настроение, изглежда, бе заразило и нея. Тя само искаше да попита Хейгън какъв подарък би зарадвал баща й за Коледа, а също и за Сони, за Фред и Майк. Вече знаела какво да купи за майка си. Хейгън й предложи няколко неща, които тя отхвърли като глупави. Най-после го остави, на мира.

Когато телефонът отново иззвъня, Хейгън грабна книжата си и ги хвърли обратно в чекмеджето. По дяволите. Ще си тръгна. Но дори през ум не му мина да не се обади по телефона. Когато секретарката му каза, че е Майкъл Корлеоне, той с удоволствие вдигна телефонната слушалка. Винаги бе харесвал Майкъл.

— Том — каза Майкъл Корлеоне, — утре идвам с Кей в града. Има нещо важно, което искам да кажа на Стария преди Коледа. Ще си бъде ли утре вечер в къщи?

— Разбира се — отговори Хейгън. — Няма да напуска града преди Коледа. Мога ли да направя нещо за теб?

Майкъл бе скъп на думи като баща си.

— Не — каза той. — Надяваме се, че ще се видим за Коледа. Всички ще бъдат в къщата в Лонг Бийч, нали?

— Да — отговори Хейгън. Той се развесели, когато Майкъл затвори без каквито и да е любезности.

Помоли секретарката си да се обади на жена му и да й каже, че ще закъснее малко, но да му приготви някаква вечеря. Излезе от зданието и забърза надолу към „Мейсис“ в центъра на града. Някой му препречи пътя. За свое учудване той видя, че това бе Солоцо.

Солоцо го хвана за ръката и бързо каза:

— Не се страхувай, искам само да поговоря с теб. — Вратата на една кола, спряна до бордюра, изведнъж се отвори. — Солоцо настойчиво подкани: — Влез вътре, искам да поговоря с теб.

Хейгън издърпа ръката си. Все още не беше обезпокоен, а само раздразнен.

— Нямам време — каза той. В този момент двама души застанаха зад него. Изведнъж краката му отмаляха. Солоцо тихо каза:

— Влез в колата. Ако исках да те убия, щеше, да си вече мъртъв. Имай ми доверие.

Без да му има дори капка доверие, Хейгън влезе в колата.

Майкъл Корлеоне беше излъгал Хейгън. Той бе вече в Ню Йорк и се беше обадил от една стая в хотел „Пенсилвания“, който беше през десетина улици. Когато затвори телефона, Кей Адамс загаси цигарата си и каза: