Марио Пузо - Кръстникът

Нери посети Майкъл отново и сложи картите си на масата. Той не искаше да работи във Вегас, но би се заел с някаква работа в семейството тук, в Ню Йорк. Недвусмислено заяви своята лоялност. Майкъл беше развълнуван, Нери виждаше това. И всичко беше уредено. Но Майкъл настоя Нери да отиде първо на почивка в Майами, в техния хотел, като всичко му се плащаше и му се даваше една заплата в аванс, за да има необходимите пари на ръка и да може да се забавлява както трябва.

През тази почивка Нери за пръв път се наслади на охолен живот. Хората в хотела се грижеха за него с особено внимание, като казваха: „А, вие сте приятелят на Майкъл Корлеоне.“ За него бяха съобщили навсякъде. Дадоха му един от разкошните апартаменти, а не някоя малка стая, която можеше да бъде пробутана на беден роднина. Човекът, който ръководеше кабарето в хотела, му осигури красиви момичета. Когато Нери се върна в Ню Йорк, той гледаше на живота по малко по-различен начин.

Нери беше зачислен в отряда на Клеменза и внимателно проверен от този изкусен кадровик. Трябваше да бъдат взети известни предпазни мерки. В края на краищата в миналото той беше служил като полицай. Но Вродената природа на Нери надделя над всички скрупули, които той може би беше имал в другия лагер. За по-малко от година той влезе в играта. Вече никога не можеше да се върне назад.

Клеменза го превъзнасяше. Нери беше чудо, новият Лука Брази. Ще бъде по-добър от Лука, хвалеше го Клеменза. В края на краищата този човек беше нещо изумително. Рефлексите и координацията му бяха такива, че можеше да бъде втори Джо Димаджио. Клеменза разбираше също, че Нери не може да бъде контролиран от човек като него. Прехвърлиха го под личната опека на Майкъл Корлеоне, а Том Хейгън служеше като необходимия буфер. Нери беше „специален“ случай и като такъв получаваше голяма заплата, но не му осигуриха частни доходи — кантора за облози или друг гешефт. Очевидно беше, че уважението, което изпитва към Майкъл Корлеоне, е огромно и един ден Хейгън шеговито каза на Майкъл:

— Е, сега вече имаш своя Лука.

Майкъл кимна. Добре се беше справил с Албърт Нери. Той щеше да му е верен до смърт. Естествено на този трик го бе научил самият дон. Докато изучаваше бизнеса и прекарваше дълги дни под опекунството на баща си, един ден Майкъл го беше попитал:

— Как стана така, че успя да спечелиш доверието на човек като Лука? На такъв звяр като него? — И той го беше научил.

— Има хора на този свят — беше казал той, — които ходят от място на място и си търсят някой да ги убие. Сигурно си ги забелязал. Те се карат, когато играят на комар, изскачат разярени от колите си, ако някой леко драсне калника им, унижават и мамят хора, чиито възможности не познават. Виждал съм човек, един глупак, нарочно да вбесява цяла тълпа страшни типове, а самият той нямаше никакви шансове. Това са хора, които се скитат по света и крещят: „Убий ме. Убий ме.“ И винаги се намира някой да им направи тази услуга. Четем за това във вестниците всеки ден. Такива хора, разбира се, са много опасни и за останалите. Лука Брази беше от тоя тип хора. Но той беше толкова изключителен човек и дълго време никой не можеше да го убие. Повечето от тези хора не представляват интерес за нас, но човек като Брази е могъщо оръжие. Трикът е следният: след като той не се страхува от смъртта и по-скоро сам си я търси, тогава номерът е да станеш единствения човек в света, от когото той наистина да не желае да бъде убит. Той се страхува не от смъртта, а от това, че ти може да си този, който ще го убие. Тогава ти е верен до, гроб.

Това беше един от най-ценните уроци, които дон Корлеоне му даде, преди да умре, и Майкъл го приложи, за да направи Нери своя Лука Брази.

И сега, сам в своя апартамент в Бронкс, Албърт Нери пак щеше да облече униформата си на полицай. Той я изчетка внимателно. След това щеше да излъска кобура. Също и да почисти козирката на полицейската си фуражка. Здравите черни обувки трябваше да блеснат. Нери работеше с желание. Той беше намерил мястото си в света, Майкъл Корлеоне му се беше доверил и днес той щеше да оправдае това доверие.

Същия този ден на малката уличка в Лонг Бийч стояха паркирани две лимузини. Едната от двете големи коли чакаше да закара Кони Корлеоне, майка й, мъжа й и двете й деца до летището. Семейството на Карло Рици щеше да летува в Лас Вегас, подготвяйки окончателното си преместване в този град. Майкъл беше наредил така на Карло, независимо от протестите на Кони. Майкъл не си беше направил труда да им обясни, че иска всички да се махнат от уличката преди срещата между семействата Корлеоне и Барзини. Разбира се, тази среща беше строго секретна. Единствените, които знаеха за нея, бяха двамата довереника на семейството.