Марио Пузо - Кръстникът

Тесио взе думата:

— Щом Моу Грийн е искал да разговаря с баща ти, защо не му разрешим? Дон Корлеоне винаги може да убеди всеки, не е имало случай някой да устои на неговите аргументи.

Дон Корлеоне веднага му отговори:

— Аз съм се оттеглил. Майкъл щеше да загуби от авторитета си, ако се бях намесил. А освен това Грийн е човек, с когото предпочитам да не разговарям.

Тесио си спомни историите, които беше чул, как Моу Грийн ударил Фреди една вечер в хотела във Вегас. И започна да надушва, че има нещо гнило. Той се облегна назад. Спукана му е работата на Моу Грийн, мислеше си той. Семейство Корлеоне не искаше да го убеждава.

Думата взе Карло Рици:

— Семейство Корлеоне въобще ли няма да работи в Ню Йорк?

Майкъл кимна:

— Ще продадем бизнеса си със зехтин. Всичко, което можем, ще прехвърлим на Тесио и Клеменза. Но ти, Карло, не искам да се притесняваш за работата си. Ти си израснал в Невада, познаваш щата, познаваш хората. Разчитам на теб да станеш дясната ми ръка, когато се преместим там.

Карло се облегна назад, а лицето му пламна от благодарност. Неговото време идваше, той щеше да се движи в кръговете на властта.

Майкъл продължи:

— Том Хейгън не е вече consigliori. Той ще бъде нашият адвокат във Вегас. След около два месеца ще се премести там с цялото си семейство за постоянно. Само като адвокат. Отсега нататък, от тази минута, никой да не го търси по каквато и да е друга работа. Той е адвокат и нищо друго. Не желая да обсъждаме този въпрос. Аз искам да бъде така. Освен това, ако имам нужда някога от съвет, има ли по-добър съветник от баща ми? — Всички се засмяха. Но те бяха схванали онова, което им казваше, независимо от шегата. Том Хейгън беше вън от играта; той нямаше вече никаква власт. Те всички му хвърлиха скришом погледи, за да видят реакцията му, но неговото лице остана безизразно.

Клеменза се обади с хриптящия си глас на дебел човек:

— Значи след година ще бъдем самостоятелни, така ли?

— Може би след по-малко от година — отговори Майкъл любезно. — Разбира се, винаги можете да останете в семейството, това си е ваша работа. Но най-активната ни дейност ще бъде на Запад и може би за вас ще бъде по-добре да сте самостоятелни.

Тесио тихо каза:

— В такъв случай мисля, че трябва да ни позволиш да съберем нови хора за нашите отряди. Тези копелета на Барзини продължават да проникват на моята територия. Струва, ми се дори, че ще е разумно да им дадем един урок по добри обноски.

Майкъл поклати глава:

— Не. Няма смисъл. Само стойте мирни. Всичко това ще бъде уредено с преговори, всичко ще бъде оправено, преди да напуснем.

Тесио не можеше да бъде така лесно удовлетворен. Той се обърна направо към дон Корлеоне, рискувайки с това да си навлече неприязънта на Майкъл:

— Прости ми, Кръстник, нека годините ни на приятелство, бъдат моето извинение. Но аз мисля, че ти и твоят син сте изцяло на погрешен път относно тази работа в Невада. Как може да се надяваш на успех там, без подкрепата на силата, която имаш тук? Двете вървят ръка за ръка. И с твоето-заминаване оттук Барзини и Таталия ще бъдат прекалено силни за нас. Аз и Пийт ще имаме неприятности, рано или късно-ще попаднем под тяхна власт. А Барзини не е човек по мой вкус. Аз смятам, че семейство Корлеоне трябва да се премести от позиция на силата, а не от слабост. Трябва да укрепим своите отряди и да си върнем загубените територии поне в Стейтън Айлънд.

Дон Корлеоне поклати глава:

— Аз сключих мир, нали си спомняш? И не мога да наруша дадената дума.

Но Тесио продължи да спори:

— Всички знаят, че оттогава Барзини ти е дал много поводи да нарушиш мира. А освен това, ако Майкъл е новият шеф на семейство Корлеоне, какво му пречи да предприема действия, които той счита за необходими? Твоята дума не обвързва и него.

Майкъл остро се намеси. Той се обърна към Тесио, сега съвсем като шеф:

— Има неща, за които се водят преговори, и те ще отговорят на въпросите ти и ще дадат отговор на съмненията ти. Ако моята дума не е достатъчна за теб, попитай своя дон.

Но Тесио разбра, че вече е отишъл твърде далеч. Ако посмееше да попита дон Корлеоне, щеше да направи Майкъл свой враг. Затова сви рамене и заяви:

— Казах го за доброто на семейството, не за себе си. Аз мога да се погрижа за себе си.

Майкъл му се усмихна приятелски:

— Тесио, аз никога за нищо не се съмнявам в теб. И никога не съм се съмнявал. Но довери ми се и ти. Разбира се, аз не мога да се меря с теб или Пийт в тези неща, но в края на краищата баща ми е до мен да ме води. Няма да се справя зле, ще бъде добре за всички.